През лятото надеждите за оцеляването на еврото се възродиха. От края на септември досега обаче европейските политици направиха всичко възможно, за да унищожат тези надежди, пише в коментар за FT главният икономист на Citigroup Уилям Буйтер, цитиран от Investor.bg.
Сред позитивните новини беше решението за директна рекапитализация на банките със средства от Европейския стабилизационен механизъм – постоянния спасителен фонд на еврозоната, появата на проевропейско мнозинство на изборите в Холандия, както и паричните операции на Европейската централна банка (ЕЦБ), отбелязва Буитер.
Всичко това обаче беше пометено от искането на Германия за това пряката рекапитализация да се осъществява само при наличието на държавна гаранция. Освен това Берлин и поддръжниците му настояват надзорните функции на ЕЦБ да се ограничат само до малък кръг от големи финансови институции, които действат на териториите на повече държави, въпреки че системни проблеми може да бъдат създадени и от местни банки, какъвто е примерът с германските Landesbanken и испанските cajas.
Освен това Германия и нейните поддръжници искат да отложат промяната във функциите на ЕЦБ, което ще доведе до отлагане и на възможността за пряка рекапитализация на проблемните банки с пари от постоянния спасителен фонд на европейския валутен блок, коментира икономистът. Но това не е всичко - изкупуването на държавни ценни книжа от ЕЦБ не може да започне, докато съответната затруднена държава не изпълни някои условия на европейските й партньори, включително и да поиска официална спасителна помощ. Първият “кандидат” – Испания, прави всичко възможно, за да избегне подобна намеса.
Буйтер припомня също така, че Гърция се провали в изпълнението на условията, при които да остане в еврозоната. Страната продължава да не е съвместима нито с фискалните ограничения, нито с изпълнението на поисканите от нея структурни реформи, включително и приватизацията на държавни активи.
Ясно е също така, че дори и самите мерки за икономии изискват финансиране, за да бъдат осъществени. Буйтер изчислява сумата на 10-15 млрд. евро за периода до края на 2014 г.
“Международният валутен фонд (МВФ) с право настоява публичният сектор също да поеме тежестта от инвестициите в гръцки дълг, тъй като държавите от еврозоната вероятно няма да отпуснат допълнителни средства на страната”, коментира икономистът.
За да се спаси еврото, първо е необходимо ново преструктуриране на гръцкия дълг. Все пак има известна надежда за икономическо възраждане на страната, тъй като се очаква секторът “Държавно управление” да регистрира малък първичен излишък през следващата година, както и да бъдат осъществени редица реформи на пазара на труда, публичния сектор, данъчната администрация и управлението на публичните разходи.
Необходимо е обаче да се пристъпи към по-бързото осъществяване на европейския банков надзор чрез засилването на надзорната функция на ЕЦБ и приемането на единна европейска схема за гарантиране на депозитите.Буитер подчертава обаче, че е нужно да бъдат създадени също така условия за възобновяване на растежа в периферните държави от еврозоната - Гърция, Португалия, Ирландия, Кипър и евентуално Испания, Италия и Словения.