47% от българите не могат да си позволят да отопляват ефективно домовете си, а 28% не успяват да си плащат сметките навреме, сочат данни на ЕС, цитирани от Би Би Си в петък.
34% от литовците, 31% от кипърците, 27% от португалците и 26% от гърците също изпитват затруднения да отопляват жилищата си. В същото време само 2% от населението на скандинавските страни има подобен проблем. Средният показател в ЕС е 11%.
Би Би Си цитира и изследване на норвежкия енергиен институт Ваасает сред 23 европейски града, който установил, че цените на електрическата енергия са най-ниски в Хелзинки и най-високи в Берлин. Цената в германската столица е около 2,5 пъти по-висока от тази във финландската заради таксите и субсидиите за стимулиране на производството на енергия от възобновяеми източници.
Една трета от сметките за електричество на берлинчани са енергийни такси, но те ще намалеят до 3-4%, след като доставчиците на енергия приемат обявените неотдавна промени на таксите за зелена енергия. В последния месец цените са се увеличили в седем града, най-много в Лондон. Те са намалели в девет града, най-вече в Централна и Източна Европа. Унгарското правителство е свалило цените с 11%, а хърватското – с 6%.
Средно в Европа действителната цена на енергията съставлява около 41% от сметката за електричество на домакинствата, разпределението представлява 33%, енергийните такси - 11%, а данък продажба – 16%, сочат данните на Ваасает.
Цените на газа също варират много, като домакинствата в Стокхолм плащат най-висока цена. Тя е три пъти повече от града с най-евтин газ Люксембург. Причината за високата цена на газа в Стокхолм е, че газовият пазар е много малък – в цяла Швеция има само 33 000 домакинства, които купуват газ. Средно в Европа действителната цена на газа на едро съставлява 54% от сметката, разпределението – 23%, енергийните такси – 7%, а данък продажба – 16%.