Станка Динева Между 300 и 400 предприятия ще засегне промяната в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с която се разсрочват задължения заради кризата, съобщи за „Класа” депутатът от Коалиция за България Петър Кънев. Изменението позволява разсрочване на плащания по сделки и поети ангажименти за инвестиции с договорите за продажба на държавни предприятия. „В срок до 2-3 седмици Агенцията за следприватизационен контрол /АСК/ ще изготви правилата, по които ще става разсрочването”, уточни за „Класа” и Атанаска Бозова, изпълнителен директор на агенцията. Според източници на вестника промените в закона се правят основно заради сделката за Български морски флот (БМФ) и още няколко продадени дружества, близки до управляващите. Купувачите на търговския ни флот са договорили инвестиции в размер на около 1 млрд. лв. „Заради кризата БМФ няма да може да спази в срок поетите ангажименти. В такива случаи е нормално да се даде възможност за разсрочването им”, смята Кънев. „Разсрочването на вземания на държавата по приватизационни договори е една от най-сериозните антикризисни мерки от плана на премиера Сергей Станишев”, коментира за „Класа“ Руси Статков, член на Надзорния съвет на АСК. В промените в закона са развити две хипотези за разсрочване на неизпълнените задължения на купувачите на държавни предприятия. Едната предвижда АСК да сключи спогодба за разсрочване на вземания, които не са издължени в срок. Към момента на гласуването на измененията неизплатените в срок задължения само към АСК са за над 1,1 млрд. лв. Спечелените дела са на стойност 444 млн. лв. Това прави малко над 40% от дължимото. Втората възможност, която дава законът, е за разсрочване на поети ангажименти за инвестиции. Техният размер на този етап не е уточнен. И в двата случая промените позволяват удължаване на срока за изплащане на задълженията до 5 години. В закона няма посочени правила за определяне на дължимите за периода лихви Нито пък препратки към действащия за всички останали случаи разпоредби. Според юристи промените поставят в привилегировано положение длъжниците по приватизационнни договори спрямо онези, които плащат своите борчове по Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), Кодекса за социално осигуряване и Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Например в ГПК е посочено, че когато се разсрочва присъдено вземане и страна по него е съдия-изпълнител, длъжникът задължително трябва първо да внесе 30% от сумата, за да има споразумение. Отделно от това той плаща минимум 10% от дълга си всеки месец. В промените в приватизационния закон въобще няма изисквания за изплащането на какъвто и да било процент от държавната сума, за да влезе в сила разсрочването на борчовете. Няма и погасителен план. Не е посочена дължимата за периода лихва. „Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава за срок от 3 месеца, а в случаите по чл. 184, ал. 1, т.3 (когато разрешение за това се дава от министъра на финансите, бел. ред.) – в срок до 4 месеца”, пише в ДОПК. Тоест на длъжниците по приватизационния закон се дават 4 години и 8 месеца по-дълъг срок за изплащане на задълженията. Пак в ДОПК е записано, че „за периода на отсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент (ОЛП)”. По данни на БНБ основната лихва в момента е 3,53% годишно. В приватизационния закон въобще не е предвидена лихва. При неплащане на 2 вноски по погасителния план „дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение”, разпорежда ДОПК. Подобно изискване не фигурира в промените на закона за приватизацията. Още по-драстично тежки са условията за неплащане на осигуровки „Вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събира лихва в размер на ОЛП на БНБ за периода плюс 20 пункта”, пише в Кодекса за социално осигуряване. При разсрочване на дължими суми по приватизационните договори може да бъде въведено условие за лихви, ако има воля за това, заяви за „Класа” представител на контролния орган. Очертава се този процент да е равен на ОЛП плюс 10% надбавка. Съгласно решение № 3 от 8 юли 2008 г. по дело № 3 на Конституционния съд всички лица – юридически, физически, държавата и общините, са равнопоставени пред закона и трябва да бъдат третирани равноправно. То изключва вероятността да има различни режими за отделните видове длъжници. „Надзорният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол чака проекта за процедура за разсрочване на вземанията. Вероятно ще се съобразим с аналогичните случаи в другите български закони - ГПК, ДОПК и Кодекса за социално осигуряване”, лаконичен бе Руси Статков в отговор на въпрос на „Класа” защо няма предвидени лихви за неизправните длъжници. Изпълнителният директор на АСК Атанаска Бозова: Събираемостта на задълженията падна до 25% - Г-жо Бозова, отразява ли се кризата на плащанията за приватизирани държавни фирми? - Цифрите сами говорят за това. За последното тримесечие на 2008 г. събираемостта на задълженията е намаляла с 67% в сравнение с последното тримесечие на 2007 г. През първото тримесечие на 2009 г. събираемостта е само 1/4 (25% - бел. ред.) от тази за същия период на миналата година. - Колко от общо 6876 дружества, които агенцията наблюдава, не плащат задълженията си? - Към 31 декември 2008 г. за констатирано неизпълнение на задълженията агенцията е завела 1725 съдебни иска. Те касаят 498 купувачи по приватизационни договори. Присъдените суми в полза на АСК с влезли в сила решения са за 349 329 316,60 лв., за 61 623 674,84 долара и за 1 889 140,12 евро. - Кои са най-често срещаните неизпълнения на договорите? - Най-разнообразни са примерите. Често срещани са дружества, които не са изпълнили изискванията за запазване предмета на дейност или за забрана за разпореждане с активи. Има и такива, свързани с неизпълнение на задълженията по Държавен военновременен план, за непрехвърляне на собственост на купувача в приватизираното дружество в уговорения срок и други.