Русия очаква подписване на предварителното споразумение за изграждане на българския участък от газопровода "Южен поток" при посещението на премиера на България Сергей Станишев в Москва, пише в свой анализ "Комерсант". София настоява за ново споразумение за доставка на газ за България при по-изгодни за нея условия на фона на изострящата се конкуренция на руския проект с алтернативния европейски газопровод "Набуко". В края на миналата седмица министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров заяви, че при посещението си в Москва премиерът Станишев ще обсъди нов договор за доставка на руски газ. В него ще бъде поискано „Газпром“ да доставя газ по алтернативни пътища в случай на прекъсване на доставките за България през Украйна. Освен това българската страна иска да премахне посредниците, като „Овергаз Инк“ и „Винтерсхал“, при доставките на газ. В момента „Овергаз“ доставя около 70% от всички количества природен газ за страната ни, а регистрираната в Швейцария дъщерна на „Газпром“ компания „Винтересхал“ доставя 17 на сто от необходимото гориво. Отделно половината от собствеността в „Овергаз“ е на „Газпром“. Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ заяви, че страната ни иска да останат само доставките от „Газпром експорт“, което е и прекият доставчик на гориво на „Газпром“. "Булгаргаз" получава от "Газпром eкспорт" само около 300 млн. куб. м газ за осигуряването на транзита на руския газ в Турция, Гърция и Македония, а също около 30 млн. куб. м за доставки в Югозападна България, отбелязва „Комерсант“. Директорът на департамента за чуждестранни връзки на "Газпром" Станислав Циганков, който бе на енергийният форум в София, обясни че засега няма да се преговаря за нов договор с България, при условие че основният договор, който е с „Овергаз“ изтича след 3 години. Тази година България така и не успя да предяви финансови претенции към "Газпром", добавя изданието. Руският монополист обаче не възнамерява да се споразумява за никакви алтернативни пътища, нито пък да сключва нов договор. Но България разполага със средства за оказване на натиск върху "Газпром". През страната трябва да преминава газопроводът Южен поток. Споразумение с България за строителството на Южен поток обаче до момента няма. В друг свой материал „Комерсант“ твърди, че решението на руския премиер Владимир Путин да не участва в газовия форум в София се е оказало оправдано. В заключителната си декларация участниците в срещата потвърдиха, че в основата на европейската енергийна политика стои Енергийната харта и така отхвърлиха предложения от президента Медведев "концептуален подход". От друга страна представителите на Чехия, която предателства ЕС, обявиха, че споразумението за изграждане на проекта "Набуко" ще бъде подписано още през юни. В добавка новият специален представител на американски президент Ричард Морнингстар обеща Вашингтон да подкрепя с всички сили този проект и дори допусна, че Иран може стане ресурсна база на "Набуко". Европа и Туркменистан наказаха руски газов концерн "Газпром" за излишната му агресивност и несговорчивост, пише в. "Независимая газета". Миналата седмица по международните позиции на "Газпром" бяха нанесени три удара. Първият е от Европейския парламент, който на 22 април прие третия енергиен пакет от плана за либерализация на европейския енергиен пазар. Той поставя под въпрос опитите на "Газпром" да стигне до крайния потребител в европейските страни. Следващият удар бе от президента на Туркменистан, който открито заяви в присъствието на представители на руската делегация подкрепата си за "Набуко". А на международната среща на върха в София въпреки всички усилия на "Газпром", проектът "Южен поток" не бе включен в приоритетните проекти на ЕС. Балтийските страни се разбраха за нов електропровод до Швеция Премиерите на Литва, Латвия и Естония - Андрюс Кубилюс, Валдис Домбровскис и Андрус Ансип - постигнаха споразумение за маршрута на електропроводния кабел, който ще преминава от Литва до Швеция по дъното на Балтийско море, съобщи БТА. "Балтийските страни още веднъж доказаха, че в името на обща цел са способни да намерят решение, което е приемливо за всички", заяви пред журналисти Кубилюс. Проектът за кабел по дъното на Балтийско море до Швеция, който ще свърже електропреносната система на балтийските страни със западноевропейската, бе обект на разногласия между Литва и Латвия, тъй като всяка от страните настояваше кабелът да тръгва от нейната територия. Според декларацията Литва е предпочетена като начална точка на електропровода поради "предпроектното изследване, направено през март 2008 г., както и заради технически, финансови и икономически аспекти от изпълнението на проекта". За полагането на кабела страните партньори разчитат на финансова помощ от ЕС в размер на 175 млн. евро и до 15 май ще изготвят обща молба за получаването й. Премиерите на балтийските страни са се споразумели, че до 2013 г. трябва да се създаде открит и прозрачен единен пазар на електроенергия в региона по модела "Нордпул" (Nordpool) - общата енергийна борса в скандинавските страни.