Инж. Петър Стоянов е роден на 28 февруари 1952 г. в София. Завършил е ВМЕИ (сегашен Технически университет) и УНСС, специалност „Стопанско управление”. Работил е в частния сектор, основател на Института за управление на програми и проекти. Участвал е в разработването и управлението на множество проекти, включително по програма ФАР. Бил е лектор в над 20 обучения и семинари за работодателските структури. Управител е на фондация „Проф. Джон Атанасов”. - Г-н Стоянов, вашата асоциация предлага да бъдат променени приоритетите по отношение на европейските програми, за да се подпомогне бизнесът. Какво по-точно искате да се промени? - Голям процент от фирмите в България са микропредприятия с малък брой заети и неголям оборот. Един от проблемите пред тях идва от това, че те са класифицирани като малки и средни предприятия и се подчиняват на разпоредби, които ги третират именно като такива. Всъщност голяма част от фамилните хотели и дребните търговци развиват семеен бизнес, в който са ангажирани двама, трима до петима души и на практика са микропредприятия. Искаме да докажем, че тези фирми имат своето място в икономиката на страната. Хората, които поддържат един семеен хотел с десет стаи, естествено нямат капацитет да се занимават с проекти и да усвояват еврофондовете. Чисто физически едва ли ще им остане време за това. На такъв бизнес трябва да се оказва съдействие. - Какви средства може да усвои едно микропредприятие? - Естествено, една семейна фирма от трима души не може да кандидатства за няколко милиона евро. Но напълно е възможно да усвои 10 - 15 хиляди евро. Има програми за стартиращи предприятия към икономическото или земеделското министерство. Следващата стъпка е тези програми да се надграждат и на един следващ етап бизнесът да се стреми към проекти например за 20 000 евро. Това може да стане чрез консултантска помощ - да се каже на съответната фирма коя програма е подходяща за нея. Освен това няколко фирми могат да се обединят, за да се реши някакъв регионален проблем - няколко хотела в Златоград могат заедно да кандидатстват заедно с общината, за да се подобрят уличното осветление и достъпът до тях. - Как мерките, които предлагате, ще помогнат на тези фирми? - В стратегията на България за усвояването на средствата за седемгодишния програмен период 2007 - 2013 г. са планирани определени приоритети и те са разписани във всички оперативни програми. Графиците трябва да се спазват. Но икономическата криза засегна целия свят. Логично е на преден план да се изведат мерките, които повишават конкурентоспособността и рентабилността на съществуващите предприятия, за да се гарантира тяхното оставане на пазара. Никой няма интерес да фалират фирмите, дори те да са еднолични търговци, защото едно предприятие може да повлече след себе си още девет - десет. Сериозната междуфирмена задлъжнялост в момента е индикатор, че много предприятия на практика са фалирали. Затова предлагаме приоритетите да се пренаредят. Има различни възможности в сферата на конкурентоспособността и програмите за развитие земеделските райони, както и в сферата на регионалното развитие. Социалното министерство също предлага възможности в областта на развитието на човешките ресурси - там се заделят средства за квалификация и преквалификация. Приоритетите са в правомощията на т. нар. мониторингови комитети и в правомощията на управляващите органи на оперативните програми. Технически е възможно да бъдат преразгледани. Предвид кризата предложението ни е разумно, но въпросът може да бъде обсъден от голям кръг от експерти. - Много проекти обаче се печелят не от малките, а от средните и големите фирми. - Трябва да се дава равен шанс на всички. Преквалификационните дейности в бюрата по труда могат да бъдат диверсифицирани и да се предоставят възможности на микропредприятията. Ако един собственик на магазин прецени, че минусите са повече от плюсовете, той ще трябва да се декапитализира, да разпродаде всичко и да се присъедини към безработните, което не е добре. Защо обаче да не позволим на един такъв търговец да се включи в някаква програма или пък да се обединят група еднолични търговци и да усвоят друг занаят, който може да бъде доходоносен в тяхното населено място? - Имат ли възможност малките и средните фирми да ползват консултантски услуги? - В България в момента има около 700 - 800 консултантски фирми, като това към момента е напълно нормално. Хората, които търсят консултантски услуги, трябва да са много добре подготвени. Те не трябва да чакат да дойдат експертите и да им свършат всичката работа. Външният специалист всъщност е полезен, след като фирмата има някаква подготовка. Докато някои консултанти предпочитат да работят само с големи фирми, аз смятам, че не трябва да се пренебрегват и малките участници на пазара. Тенденцията е всяка една малка фирма да се развива. Дори да не се превърне в гигант, бизнесът й може да потръгне и да намери своето място под слънцето. - Предложихте към общините да се създадат гаранционни фондове, които да помогнат на фирмите да усвоят парите от оперативните програми. Откъде според вас могат да дойдат средствата за тези фондове? - Това е напълно възможно да се случи и да проработи. Важното е не една община да е богата или да се искат пари наготово, а местната власт да привлича инвеститори. Гаранционният фонд може да е под егидата на общината, а парите за него да идват от големите предприятия, които имат интерес да развиват бизнес с подизпълнителите си. Например един завод за хидравлика може да даде целево парите във фонда, за да се развие производството на гумени уплътнения в региона. Така парите не се губят, а големите фирми си гарантират наличието на партньори. Резултатът ще е силна община със силни предприятия. - Как ще убедите големите фирми да си дадат парите с тази цел? - Гаранционните фондове работят вече във Франция и Италия. Там нещата са изчистени законодателно, като се дават данъчни облекчения. На практика бизнесът си осигурява работна ръка, която е местна, мотивирана и надеждна. Общината пък има интерес да се повишава заетостта. - Кой ще контролира използването на парите? Има ли риск вместо да се помогне на фирмите, да се тръгне към корупционни схеми? - Тези, които са склонни да си дадат парите, са заинтересовани от това да предложат механизми, чрез които да се защитят инвестициите. - Отказва ли се бизнесът от кандидатстване по еврофондовете? - Малки, средни и микропредприятия се отказват заради редица спънки. Имам информация за софийска фирма, която спечели проект за 1 млн. лв., но не иска да го изпълнява заради липсата на поръчки. Със спечелените средства трябва да закупят нова техника, но сега логиката е следната – защо да се купуват машини, които не може да се натоварят? Това е прякото отражение на икономическата криза. Друг сериозен проблем е забавянето на плащанията. Бизнесът не иска да губи време, средства и енергия. Интервюто взе Надежда Бочева