Рая Атанасова

Услугите в туризма да се облагат с единна ставка от 5-7% ДДС е сред основните предложения на Националния борд по туризъм. То бе направено по време на дебат между политици и бизнес „Туризмът е политика“. Дискусията отвори болните въпроси в сектора от години насам за Министерство на туризма, бюджета за национална реклама, както и за необходимостта от изцяло нов закон или промени във вече съществуващия.
Само преди месец целият бранш настоя като мярка срещу икономическата криза данък добавена стойност да падне на 5% за всички услуги. В момента той е 7% само за хотелиерите, и то при обслужване на организирани туристи, останалите услуги в сектора продължават да се облагат с 20% . В страните от ЕС ставката за туристическите услуги се движи от 3% в Люксембург, 5% в Португалия, 5,5% във Франция до 8% в Гърция, 10% в Италия и Австрия. „Ако законодателството е хаотично, и данъчната политика ще бъде такава“, каза Бранимир Ботев, член на УС на Националния борд по туризъм.
В икономическа ситуация на криза обаче остава въпросът трябва ли да се правят подобни данъчни облекчения, и то само в определен бранш, смятат представителите на политическите партии.
Според председателя на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стоян Сталев организациите в сектора трябва да се обединят. Той посочи още, че инфраструктурата е един от основните проблеми, заради които туризмът ни няма особени успехи. Бизнесът не е диференциран, трябва да има по-малки, по-близки и по-привлекателни, но повече туристически обекти. Вместо 5-6 големи ски курорта могат да се изградят 30. Сега от 66 проекта в областта на туризма, подкрепени от БАИ, 20 изпитват трудности с финансирането, но и се забавят заради тромави административни процедури. Факт е, че и проекти с обезпечено финансиране също изпитват трудности заради институциите, поясни Сталев.
Нормативна база в сектора има, но въпреки това се извършват престъпления с екологията, значи тя не работи, смята Любомир Пармаков, мениджър на хотел „Даунтаун“ в София. От политиката по околната среда зависи в каква посока ще се развива туризмът, категоричен бе той.
Националният борд по туризъм пак поиска 1-1,5% от приходите в бранша да формират бюджета по управление на сектора и национална реклама. По експертни изчисления става дума за около 300 млн. евро. Според политиците обаче издръжката трябва да се определя като процент от Брутния вътрешен продукт съответно на приноса на туризма. Според ГЕРБ сумата трябва да е фиксирана, без да се обвързва с проценти.
Рекламата обаче остава неефективна и е далеч от това, което правят съседите ни страни, и дестинациите, с които се сравняваме. В Турция например бюджетът за туристическа реклама е 190 млн. евро, в Гърция 165 млн. евро, в Испания 111 млн. евро и 72 млн. евро в Кипър. За сравнение, през тази година на Държавната агенция по туризъм у нас са отпуснати под 10 млн. лв.
Министерство на туризма, което да е отговорно за провежданата политика в сектора, поискаха още от бранша. Според Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки, трябва да се изясни статутът на туристическите атракции, за да е ясно кои ще бъдат бенефициентите за кандидатстване по европейските фондове. Министерството на туризма би трябвало да създаде регистър и да осъществява управлението на туристическите атракции, да разработва инвестиционни програми, да осъществява ефективна маркетингова и рекламна дейност по отношение на туристическите атракции. В същото време се предлага чрез Закона за туризма да се създаде и Национална туристическа камара, която да осъществява дейностите по категоризация, регистрация, маркетинг и реклама, поискаха от борда. Тази идея отново внесе смут сред бранша. Донка Соколова, председател на Българската асоциация на туристическите агенции, отсече, че секторът трябва да се обедини, както той само реши, без това да му се вменява в закона. Според нея представителите на туризма не трябва да се поставят под един знаменател, трябва и категорична позиция на политиците за развитието на сектора.