Една от най-сериозните заплахи за бъдещето на България – демографската криза, продължава да се задълбочава с притеснителни темпове. Процесът на застаряване на нацията достига нови върхове, става ясно от последния отчет за изпълнението на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора, представен от Министерството на труда и социалната политика.

Към края на 2024 г. лицата на 65 и повече години в страната са 1 544 245 души. Тази цифра представлява 24% от цялото население, което означава, че всеки четвърти българин е в пенсионна възраст. Сравнението с данните отпреди малко повече от десетилетие показва мащаба на проблема – делът на възрастното население е нараснал с 5,5% спрямо 2011 г.

Освен общото застаряване, данните очертават и все по-тежко бреме за икономически активното население. Коефициентът на възрастова зависимост е достигнал критично ниво – на всеки 100 души в активна възраст се падат по 61 души в неактивна (деца до 15 г. и възрастни над 65 г.). За сравнение, през 2011 г. това съотношение е било значително по-ниско – 46,5 на 100. Тази тенденция е ясен знак за нарастващия натиск върху социалната и здравната система на страната.

От социалното министерство определят демографската картина като комбинация от продължаващо намаляване на населението, ниска раждаемост и висока обща смъртност.

По повод тревожните данни социалният министър Борислав Гуцанов определи демографията като кауза, която трябва да обедини нацията. "Ако има една кауза, която може да обедини българите, тя е именно демографската. Необходима е цялостна стратегия и национален консенсус", заяви той по време на кръгла маса в Народното събрание.

Като един от своите основни приоритети, Гуцанов посочи увеличаването на броя на домовете за възрастни хора и същевременно повишаване на качеството на грижите, които се предоставят в тях. Предвижда се реновирането на десетки съществуващи домове и изграждането на нови, за да се отговори на нарастващите нужди на застаряващото население.