Екатерина Захариева е магистър по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. От 2001 до 2003 г. работи като адвокат. След това до 2007 г. е юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативно и административно обслужване” в Министерството на околната среда и водите. От април 2008 г. до юли 2009 г. е била директор на дирекция „Правно-нормативно и административно обслужване” в Министерството на околната среда и водите. Владее немски и английски. Има специализации в консорциум „Джейкъбс енд асошиейтс юръл лимитид“. Завършила е курс по европейско право, курс „Човешки права и околна среда“ и др.

---

- Г-жо Захариева, на какъв етап са конкурсите за отдаване под наем на плажове у нас?
- Според заповедта, издадена от министъра на регионалното развитие, неохраняемите плажове на територията на страната са общо 77. Освен това през тази година има пълна яснота за статута на всеки един плаж. Истината е, че винаги е имало плажове, които са били неохраняеми, защото към тях просто няма интерес. Всяка година се правят конкурси за тях, но всяка година никой не се явява. Тази година намалихме началните цени с 33% и въпреки всичко за някои ивици от години няма никакъв интерес. Моето мнение и това на експерти е, че няма как, а и не е възможно всички плажове да бъдат охраняеми. Не са малко хората, които предпочитат спокойните и тихи плажове, без чадъри, шезлонги и заведения. Когато има наемател или концесионер, неговата цел е да „урбанизира” в рамките на закона плажа, за да изкара парите за наем или концесионно възнаграждение, да осигури медицинска помощ, водно спасяване и др.
За неохраняемите плажове ясно трябва да регламентираме, че ако са в населени места, задължително е необходимо да има водно спасяване. И тук е въпросът откъде ще дойдат пари за тези дейности. В момента 50% от концесионните възнаграждения постъпват в общините и са около 5 млн. лв. годишно. Според експертите в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) не е разписано за какво точно се изразходват тези пари. Добре е тези средства да се харчат за дейност по контрол, почистване, обезопасяване и т.н. Освен това областните управители също имат известни правомощия в тази посока, т.е. те обявяват конкурсите за отдаване под наем, извършват контролна дейност. За тази година по-големите и атрактивни плажове ги предоставихме на тях за отдаване под наем. Ето защо е необходимо да определим ясно кой ще се занимава с обезопасяването на неохраняемите плажове. Ако това са областните управители, част от парите трябва да отиват при тях.

- Какви други промени се подготвят в Закона за управление на Черноморското крайбрежие?
- В процеса на разговори с експерти се оформи идеята, че плажовете трябва да се категоризират. Ясно трябва да се определят ивиците, които няма да бъдат охраняеми, а ще са за къмпингуване. Необходимо е да се отделят тези, които ще са за по-луксозен тип туризъм – в националните курорти, да се отделят плажовете от затворен тип, ивиците в защитените територии, в населените места. Текстът е подготвен като проект за промяна в Закона за управление на Черноморското крайбрежие. До месец и половина трябва да започне междуведомствено съгласуване и публично обсъждане. Смятаме, че до 2 месеца ще можем да го внесем и за гласуване в парламента, и се надяваме до края на годината да стане факт.

- Предвиждате ли други промени?
- Искаме да облекчим концесионните процедури. В момента срокът, необходим за провеждането на такива конкурси, е повече от година. Идеята ни е това да се случва на не повече от 6 месеца. Обмисляме също така вариант за удължаване на максималния срок на концесия. Не сме категорично изяснили още на колко точно години ще се увеличи, може би ще вървим към вариант до 20 години. Според нас няма пречка в самите концесионни договори да бъде въведен механизъм за актуализация на таксата през съответен период. Освен това един дългосрочен договор е много по-стабилен, има ясни права и задължения за двете страни, както и строги механизми за контрол от страна на държавата. Ако се види, че концесионерът не се справя, държавата винаги може да прекрати договора. Другата причина, поради която обмисляме това удължаване на сроковете, е, че самите процедури за отдаване на концесии са доста скъпи.

- Не са ли прекалено високи наемите? Колко общо са ивиците, които бяха отдадени?  
- Опитваме се максимално да улесним достъпа до плажовете, разбира се,при защита на държавния интерес. Чуха се коментари, че отново са високи цените. За някои ивици наистина се искат много пари. Ето затова ще помогне категоризацията на плажовете. По Северното Черноморие има много големи по площ плажове с висока цена. До тях обаче се стига трудно, няма никаква инфраструктура и те никога не са били отдавани на концесия или под наем. Но в това именно им е чарът и има хора, които предпочитат такива места. В тези случаи може би трябва да се обмисли и вариантът под наем или на концесия да се дават части от тези големи плажове. По отношение на проведените конкурси в Добричка област бяха отдадени 2 плажа, в Бургас – един, а във Варна все още не са минали търговете.
В МРРБ бяха обявени 17 конкурса и успяхме да намерим стопани за 3 плажа - „Кабакум – Бисер“, „Приморско – Юг“ и „Русалка.  

- Един  конкурс за отдаване под наем беше обявен за непроведен, защото имаше само 1 кандидат. Не е ли по-добре за държавата този плаж да се даде дори и да има 1 кандидат?  
- Това е предвидено в готовия проект за изменение на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Държавата е определила първоначална цена за този плаж и не виждам какъв е проблемът дори един кандидат да е подал заявление, което да отговаря на изискванията, неговата оферта да се разгледа. Надявам се тези промени до 3 седмици да минат през Министерския съвет. Няма смисъл да ограничаваме търговете по този начин.
Освен това друго изискване в момента е, че цената може да се намали с 30% на следващ търг, ако на първия не се е явил никой. Ако на първия търг е имало един кандидат, на следващия конкурс плажът пак ще бъде със същата цена. Така може да си се блокира провеждането на търгове. Това също ще бъде променено.  

- Какви са основните слабости на Закона за управление на етажната собственост  и какви промени  подготвяте в него?  
- Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕТ) е трудна работа, защото едва ли има закон, който да засяга толкова голяма част от българското население.
На първо място, промяната, която правим, е да се премахне изискването за 100% съгласие при учредяване на сдружение на живеещите в един блок. Процентът ще бъде намален на 75%. В момента се провежда актуализация на програмата за обновяване на жилищни сгради. Повечето от експертите повдигнаха въпроса етажната собственост да стане юридическо лице. С това още повече улесняваме хората. Според мен този вариант е много логичен, защото за кандидата по ОП „Регионално развитие“ задължително трябва да е юридическо лице.
В момента законът предвижда управител на етажната собственост да е съсобственик от сградата. Ние предвиждаме тази роля да може да се изпълнява вече от юридическо или физическо лице, които не са собственици, ако общото събрание реши така. С това създаваме и професията „домоуправител“.  

- Ще  бъде ли задължително платен домоуправителят? 
- Домоуправителят има много задължения, които са разписани в закона. Обмисляше  се вариант той задължително да бъде платен, но това няма да реши въпроса, ако например в сградата няма нито един желаещ. Затова с промените, които правим, даваме възможност хората сами да преценят какво да изберат. Няма забрана домоуправителят да бъде платен, но, от друга страна, могат да се назначават и хора, които не са собственици.  

- Колко според вас трябва да е процентът финансиране, което държавата да осигурява при обновяване на сгради?  
- По действащата към момента Национална програма за обновяване на жилищни сгради в България е предвидено, че от бюджета се осигуряват 20%. Останалите средства се дават от собствениците на жилища. Според всички специалисти обаче това е много малко. Затова предвиждаме възможност общинските съвети да създават фондове за обновяване на сгради. Част от парите в тях ще идват от и от данък сгради. Това няма да е задължително. Идеята ни е не само да се разчита на пари от държавата, а и парите, които хората плащат, да се връщат под някаква форма при тях.
По ОП „Регионално  развитие“ има предвиден ресурс от около 40 млн. евро за саниране на жилищни  сгради от 2011 г. Затова в момента се обсъжда  безвъзмездната помощ за кандидатстващите да е около 50%.


Интервюто взе Моника Стоянова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.