Както в. "Класа" съобщи в предишния си брой, 800 хил. лв. ще бъдат разпределени до седмици на НПО-та за проекти с обществена полза. Парите са изцяло от държавния бюджет и основният проблем е липсата на прозрачност относно състава на комисиите, мотивите с които се отхвърлят проекти, както и че няма измерител, който да казва дали даден проект, по който са усвоени десетки хиляди левове, е бил наистина в обществена полза. Липсата на прозрачност поставя въпроса, дали ако асоциация "Деца срещу дрогата", сдружението "Грижи за деца, страдащи от астма" или пък "Приятели на децата с увреден слух" например кандидатстваха, щяха да спечелят, или да бъдат отхвърлени без обяснение, както се е случило миналата година с "Джендър", които не са били одобрени с проекти срещу насилието.
Преглед на одобрените проекти в ДВ показва, че парите за администрирането на част от проектите надхвърлят 10% от допустимите разходи, каквато е налаганата в Европа и по света практика. Въпросът, който задават представители на НПО-та, е: Защо държавната администрация не защитава парите на българския данъкоплатец? С какво тези проекти (по държавната субсидия, предназначена за НПО-та) са различни от схемите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, например "Социални услуги за социално включване" (BG051PO001-5.2.06) или "Подпомагане на обучението на деца и ученици със специални образователни потребности" (BG051PO001-4.1.04), в които разходите за организация и управление са до 10% от общия размер на разходите?
От законова гледна точка Министерството на правосъдието не е нарушило правилата на насоките, но е допуснало да бъдат финансирани и отчетени проекти, чиито бюджети не биха издържали критериите за допустимост на една голяма част от известните финансиращи програми. През 2009 г. например фондация МИЗЗО-БГ е спечелила 42 340 лева с проект "Подобряване ефективността на съдебната система при решаване на делата, свързани с лекарски грешки". От тях 16 200 лева отиват за управление на проекта, което е близо 40% от разходите за целия проект?!
По проекта на съюза на съдиите, озаглавен "Братчетата на Гаврош пред Темида - правосъдие в полза на децата", който е на стойност 33 900 лв., 28 700 лева са отишли за хонорари на различни експерти - юрист, специалист по наказателно право - 6300, пак по толкова за експерт социолог и експерт психолог и експерт по противообществени прояви на децата. 2800 лева е получил експерт криминолог и 700 лева външен супервайзър. От остатъка от 5200 лева 500 са другите разходи и 900 лв. административните. 300 лева са отишли за конференция в София и 500 лв. за обучения на съдии, прокурори и дознатели.

Бивши и настоящи управляващи също печелят проекти

През 2006 г. най-голямата субсидия е отпусната на сдружение "Български туристически съюз", чийто председател на обществени начала е Костадин Паскалев, кмет на Благоевград. Тогава все още няма граница за размера на субсидията. Затова и съюзът, в чието ръководство е и бившият кмет на София Стефан Софиянски, получава 136 000 лева.
През 2006 г. 48 462 хил. лв. получава и фондация "Земята източник на доходи", за която справка в ДАКСИ показва, че е 100% собственост на фирма "Земя и доходи", занимаваща се със земеделски земи. През същата година с немалка сума - 95 хил. лв., е субсидирана фондация "За хората", в чието ръководство е Деница Сачева-Атанасова, началник на кабинета на бившия министър на здравеопазването в правителството на Иван Костов д-р Илко Семерджиев. Освен във фондация "За хората" Сачева е и в Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване БГ. 10 на сто от него държи "Консорциум обществено здраве" на д-р Семерджиев. Самият институт на Семерджиев също печели, но година по-късно.
Друг интересен проект е спечеленият от Съюза на българските организации за социални дейности, заетост и предприемачество в Смолян. Той е на тема опазване на природната среда в община Мадан. В сдружението е бившият зам. областен на Смолян Митко Петагов, който е и кандидат за депутат от НДСВ на второ място след Гергана Паси. По времето, когато проектът на Петагов печели, по негови думи той вече бил освободен от поста зам. областен управител на Смолян. Самият той също изрази неодобрение, че комисиите не отговарят на загубилите кандидати. Не получили отговор защо проектът им е отхвърлен, а е предпочетен някой друг. "Не го смятам за нормално, но за съжаление това е практиката", каза Петагов. И допълни, че никога не е използвал положението си да пита защо един проект е класиран или не, но признава, че прокуратурата е проверявала негови проекти.
Друг спечелил проект е на Демократичния съюз на жените, чийто председател е Емилия Масларова. Проектът, с който печели организацията, е "Защита на човешките права посредством превенцията на дискриминацията в труд". За реализацията на идеята си съюзът е получил 44 370 лева за организиране на кръгли маси и семинари в няколко града и за възнаграждения. Около този проект също е имало въпросителни. Според бившия зам.-министър Сабрие Сапунджиева организацията е била помолена да оттегли още в начална фаза проекта, тъй като окончателното одобрение става от Министерския съвет, а по същото време Емилия Масларова е министър в кабинета "Станишев". Сапунджиева твърди, че проектът е оттеглен. Но как се е озовал после на страниците на "Държавен вестник", остава загадка. "Нямам представа какви проекти са печелили, защото съм напуснала ръководството на организацията, когато станах министър", каза пред "Класа" Масларова. Тя обаче допълни, че съюзът работи по много проекти.

Взаимни контакти

Фондация "Благотворителни инициативи" за проекта "Неправителствените организации и избягването на конфликта на интереси" печели 49 970 лв. Почти максималната сума от 50 000 лв. е дадена за изработка на презентационна брошура, мултимедийна брошура - 9450 лева, над 5000 лева път са отишли за наръчник НПО и избягване на конфликта на интереси. За избягване на конфликта на интереси помага един от членовете на ръководството на сдружението Пол Райт, който е и управител на "Болкан инвест", фирма за посредническа дейност при управлението на недвижими имоти. В тази фондация той е заедно с Антония Гочева. Тя пък от своя страна е член на "БГ фондации", където са заедно с Анита Димитрова от фондация "Хиацинт", която печели проект за предизвикателствата пред НПО след присъединяването на България към ЕС на стойност 49 810. Определено взаимните контакти и представителство в повече от една организация са допринесли за по-доброто справяне с проектите.
Натъквайки се на всички тези интересни факти, в. "Класа" се опита да се свърже с представители на комисията и да поиска повече информация как са били избирани проектите през миналата година. Тази информация обаче не ни беше предоставена.

Проекти с "голяма обществена полза"

Сред печелившите проекти с "голяма обществена полза" са:
"Утвърждаване на духовните ценности в гражданското общество - физическа култура, здравословен начин на живот, наука и изкуство за всички възрасти", разработен от "Обединен спортен клуб "Академик", на обща стойност 50 000 лева. За административни разходи са били необходими 5000 лева, за лекции, методика и други учебни помагала - разработване, филмиране и осъществяване 14 900 лева. За семинари и обучение - 15 000 лева, за командировки - 2500 лева, за отпечатване на лекции, брошури, дипляни - 4500 лева, за закупуване на дигитална техника - 2100 лева, и в графа "други разходи" - още 5000 лева.
Сдружението по бейзбол и софтбол "Девълс" също печели държавно финансиране в размер на 43 650 лева. Значителна част от сумата отива за семинари.
49 100 лева получава асоциация "Имеон-България" за кампанията "Да поговорим за пушенето". 10 100 лева са за хонорари на наетия външен персонал, за командировки на екипа и на наетия външен персонал, за апаратура за измерване на съдържанието на въглероден окис в белите дробове - 4700 лева, и за съпътстващите проекта печатни материали - 7900 лева.


Призив на в. "Класа"

---

В. "Класа" внимателно изчете темите на всички проекти, които са били одобрявани през годините, и изразява съмнение, че това са най-значимите проекти за обществена полза. Поводът: на въпросите ни кои организации са били отхвърлени, от МП не ни дадоха отговор.
Призоваваме всички НПО-та, които са кандидатствали по тази програма и чиито проекти не са били одобрени, а смятат, че са били за обществена полза, да се обадят във в. "Класа" или да оставят в сайта на вестника klassa. bg в рубриката "За контакти" името на организацията, темата, с която са участвали, както и телефон за връзка.


(Следва)