- Г-н Димитров, дебатите по промяната на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС са доста активни през последните месеци. Напълно ясна ли е вече българската позиция?
- Да, а първото нещо, което казваме и ще отстояваме, е, че в сегашния си вид ОСП е несправедлива към новите държави членки. Затова предлагаме да отпадне т. нар. исторически подход, който е основа за подкрепа при някои от старите членки на ЕС. Това означава, че всички държави трябва да имат обща база за подпомагане. Второто е, че всички трябва да развиват земеделската си политика при еднакви законови права. Това, че при някои държави плащанията се извършват по различен начин, означава, че и контролът не е еднакъв. Ние искаме ОСП да остане общностна политика с единни правила. В противен случай държавите, които имат по-голяма бюджетна възможност, ще могат по-мощно да подкрепят своите фермери. А страни като България, засегнати най-силно от кризата и в същото време най-бедни, ще разполагат с малък финансов ресурс за подкрепа на земеделието си. По тази причина не желаем ренационализация на политиката. Тук почти всички държави ни подкрепят. Другото, на което държим, е директните плащания да си останат първи стълб на ОСП. А при втория, който в нашия случай е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), да има възможност за по-голяма свобода вътре в утвърдената макрорамка. Например да може да се прехвърля финансов ресурс от една мярка в друга и въобще по-бързо да се определят правилата. Ние искаме да променим ПРСР, но от есента на м.г. изчакваме различните процедури. Измененията вероятно ще се случат в началото на 2011 г.
Последната група въпроси, които засягат ОСП, са действията при кризи или по-точно как е възможно да се действа по-бързо. Например кризата с млякото се случи от средата на 2008 г. и продължи до 2009 г. Реалните мерки за подпомагане при всички европейски държави обаче се предприемат през 2010 г. Затова предлагаме при кризи да се реагира по-бързо, да има финансов пакет, който в рамките на дни да се задейства. Трябва да се изоставят сложните и тромави процедури. Голямата част от всичко, за което сега говоря, е в програмата на правителството. Освен това министър Найденов нееднократно вече е представил тези наши искания пред ЕК.

- Дебатът в Европа продължава, но кога ще се вземат конкретните решения?
- Те вече започват да се вземат. На 29 юли на заседание на Съвета на министрите в Люксембург беше прието първото решение за опростяване на законодателството. Ще бъдат нанесени 39 различни промени в европейското законодателство в близките месеци. Хубавото на европейската политика е, че е динамична и, казано образно, „в крачка“ може да се променя. Разбира се, съществените изменения ще са след 2013 г.–2014 г.

- Къде смятате, че ще бъдат най-трудни разговорите между държавите от ЕС?
- Основният спор е за историческия подход и все още няма пълно единомислие. Нормално е държавите с по-малък финансов пакет да искат тази промяна. Но вече се получи известен диалог между стари и нови членки. Например Холандия предложи компромисен вариант, според който ще се сложи общ праг, едно средно ниво на подпомагането чрез директни плащания. И после за определени екологични и обществени услуги ще се добавя отгоре. Очевидно е, че равенство в целия ЕС няма да има и в бъдеще, просто ще има една обща база.
Не е изчистен и въпросът каква част от бюджета на ЕС за отива за земеделие. Досега се отделят 44%, но има предложения таванът да бъда свален на 36%. Разбираема е нашата позиция финансовият пакет за агросектора да си остане на старото равнище. Ние казваме така: не бива да спорим дали парите за земеделие в Европа ще са по-малко, а как да се разпределят. Не вярвам да има държава, която откровено да иска да се намалява този ресурс. Защото дори някоя страна да е постигнала висока конкурентоспособност на земеделието, изникват ред други проблеми. Ето, в Холандия водят постоянна война с морето, което им отнема земеделски територии. Как по друг начин да се плати, ако не с пари на общия европейски бюджет. Ние пък имаме проблеми със засушаването, с изграждането на хидромелиоративни системи, с опазването на околната среда. В един момент се оказва, че голяма част от нашата територия е покрита от „Натура“ и необлагодетелствани територии. Така при системата, предлагана от Холандия, бихме се оказали като една от печелившите държави.

- Ще ви върна при нашите си национални проблеми тази година. Само 10% от пшеницата тази година ще е с добри хлебопекарни качества, прогнозира в интервю за „Класа“ Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Това означава ли, че старата практика да се произвежда хляб от фуражна пшеница с подобрители ще продължава?
- От миналата седмица продължават срещите ни с хлебопроизводителите. Те също държат да се направи връзката между качеството на суровината и готовия продукт, в случая хляба. Ясни са изискванията към месните и млечните суровини. Би трябвало и при зърнените да има ред. Не може да се изисква от хлебопроизводителите да правят най-качествения хляб по държавен стандарт, а суровината да не е със съответното качество.
Досега са влезли в сила стандарти за млечните продукти, работят се девет стандарта на месните, стартират разработките за хляба. Но трябва да е ясно, че тези стандарти не са задължителни. Препоръчителни са и е въпрос на маркетингова стратегия дали да се произвежда по тях.

- Има идея на отделен щанд да се продават продуктите, произведени по БДС. Това възможно ли е?
- Всичко е възможно. Ще се мисли дали да е на отделен щанд, или пък върху стоките да има допълнителна маркировка. Не е кой знае каква разликата, по-важното е потребителят да е информиран и да си прави избора при покупката. Но и не бива продукти, които не са произведени по БДС, но са безвредни, едва ли не като наказани да бъдат отделяни. Това не е много справедливо, не отговаря и на пазарните принципи.

- Какво се случи с наредбата за директните продажби, за която много настояваха по-дребните производители?
- През април изпратихме проекта за наредба в Брюксел, а на 1 юли изтече тримесечният срок, в който държавите членки дават забележки. Преди петнадесет дни от ЕК ни върнаха варианта с доста забележки. Веднага наш екип замина за Брюксел и уточниха с експертите там подробностите. Оказа се, че на много места в наредбата не сме се съобразили с еврорегламентите. Приели сме желанието за възможно. Вероятно малко попрекалихме с желанията си. Вече го обсъждахме и с браншовите организации, основно с животновъдния сектор. Едно са желанията, а друго е европейското законодателство, което трябва да се спазва. До 30 септември трябва да направим поправките. Но този случай ще е като обеца на ухото - ето как едни малко фриволни тълкувания удължиха с 3 месеца влизането в сила на тази наредба.

- Преди дни беше изложението за традиционни храни в София, на 26 юли ще има друго, което дори ще бъде организирано пред сградата на министерството. Това някакъв скрит протекционизъм ли е?
- Защо да е протекционизъм? Нека най-после да спрем да величаем всичко, което е произведено извън България. Аз това го наричам продуктов нихилизъм спрямо българските стоки. Има някакво подценяване на българската хранителна индустрия. А трябва се разбере, че нашият бизнес е високотехнологично оборудван, разполага с експерти, с рецептури и в крайна сметка българският хранителен продукт е добър. Време е това да се покаже на потребителите. Така и икономиката ще дръпне напред. От друга страна, подобни инициативи са и европейска практика. Неслучайно с европейски средства се финансират промоционални програми за различни продукти. През м.г. България защити две програми за промоция на млечни продукти. Преди около месец изпратихме в ЕК още 4 – две за млечни продукти, една мултипродуктова и една, която е изработена от винаро-лозарския сектор. В тези програми са включени и други европейски държави.

- Но вероятно забавянето на агенцията за храните подклажда съмнения в качеството на българските храни.
- Стратегията за агенцията по храните е приета от МС, беше представена на няколко от комисиите в Народното събрание и предстои да влезе в пленарна зала за първо четене. В момента в земеделското министерство има шест комисии, които разработват конкретните стъпки за създаването на ведомството, което ще започне работа от 1 януари догодина. Но ние хем искаме да създадем нова структура, хем съществуващите да не спират работа, за да няма луфт в контрола. Потребителите трябва да са сигурни и в момента, защото всички процедури по контрола са акредитирали пред ЕК и нямаме забележки. Това, че функциите са били раздвоени между две министерства, че се получава административен хаос и излиза по-скъпо на държавата, това не значи, че няма контрол. Проверките на ГД САНКО постоянно го доказват.

Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.