- Г-н Тончев, как се развива към момента летният туристически сезон и какви са прогнозите за 2010 г.?
- Броят на туристите вече се изравни с нивата от миналата година. Почти всички хотели на първа и втора линия по морето са пълни. Наблюдава се малко намаление на румънските туристи, но се повишиха дните на престой. Има увеличение на български граждани с 12%. Растат уикенд пътуванията, българите заемат основно базата на малките хотелчета и частните квартири. Лошото е, че имаме голямо намаление на цените, което на места е почти наполовина. Има сериозно разминаване между туроператорите и хотелиерите. Хотелиерите излизат вече с по-ниски цени, отколкото тези, които са договорили с туроператорите. Правят това, за да напълнят хотелите, което обаче вреди на маркетинга. Tова се случва и в Гърция. Всеки трябва да си върши работата - хотелиерът да гледа качеството на обслужването, а туроператорът да работи по пазара и маркетинга.
Туроператорът е основната фигура, която формира пакетната услуга. Регулацията понякога не става през пазара, а според хрумванията на някои хотелиери. Свалянето на цените води до спад в приходите. През 2009 г. той беше 52 евро средно за турист на ден, през 2010 г. ще падне на 40 евро. През миналата година допълнителните услуги - СПА, шезлонги и чадъри, се заплащаха, сега се предлагат като бонуси. Предлагат се обаче повече екскурзии, което пък може да качи прихода до 48 евро средно на ден. По приходи няма да достигнем 2008 г. Надявам се да отбележим 2,5 млрд. евро общо приходи, от които 1 млрд. евро ще са от българи, въпреки че статистиката не ги отчита като туристи.

- Спадът в приходите на по-голямата база ли се дължи?
- Да. Освен това хотелиерът обикновено чака някой друг да му свърши работата. Очевидно всеки трябва да се бори за нови ниши. За съжаление няма ръст на сръбските туристи, нито на македонските, да не говорим за Черна гора. Там нямаме и представителство. Липсват и маркетинг и реклама. Не можем да привлечем 400 000 израелски туристи, както се говори, без целенасочена политика. Най-много да дойдат 20 000-30 000. Същото е положението и с привличането на почиващи от Китай. Ако реши китаец да дойде в България, той трябва един месец да чака за виза, да не говорим, ако иска да посети повече страни. Визовата ни политика е под всякаква критика и тук не става дума само за руските и украинските граждани, а въобще. Трябва да се облекчи процедурата, както направиха гърците, турците и хърватите. Държави като Китай и Япония имат голям потенциал. Сега има толкова японци, колкото и през 1990 г. Поддържаме визови режими с над 90 държави, което е твърде много.

- Какво се случва с инвестициите в туризма?
- Има няколко нови обекта. Московската община ще инвестира в комплекс в Камчия. Тези комплекси успяват да напълнят легловата си база. Те плащат наем, плащат данък сгради, туристическа такса, храната се купува оттук, което е приход за държавата. Докато българският хотелиер невинаги е толкова изряден.
Пазарът сам се регулира. От 1 млрд. евро инвестиции те вече са 40-50 млн. евро, или около 10 пъти по-малко. Въпросът за презастрояването е много сериозен, общините и държавата са виновни. Все още се разрешава строителство на комплекси, и то на плажната ивица. Въпросът за приватизацията на обектите е много сериозен, държавата буквално ги подари. Всичко се случваше на парче.

- Каква е позицията на Българската туристическа камара по новия закон за туризма?
- Обсъдихме в сряда съвсем общо въпросите за работата на туроператорите и туристическите агенции, за националната туристическа организация, районирането. Първо трябва да се напише основата. Режимите трябва да са по-малко, но страшно много да се засили контролът. Ние предлагаме да се оценява и персоналът. Категоризацията на хотелите трябва да стане срочна. Обсъждахме мястото на сдруженията и връзката с тази национална организация, която ще бъде смесена с хора от държавната власт и бранша. Държа да остане Националният съвет по туризъм, тъй като там са представителите на всички държавни институции. Трябва да се направи връзката между министерството, областите и кметствата. Районирането трябва да се осъществява на база управление на дестинацията, Чепеларе освен зимен туризъм може да развие СПА и летни форми на туризъм. Костенец, Момин проход заедно с Боровец също могат да са страхотен продукт. Време е да се разработи харта за етиката в туризма.

Интервютo взе Рая Атанасова