- Г-н Драганов, в разгара на новия туристически сезон какви са прогнозите за лято 2010?
- Сезонът се развива добре, броят на туристите расте. Предвиждаме ръст на средната заетост на легловата база. Миналата година ще остане в историята с най-ниската заетост- 24,9% средно за страната. Тази година заетостта се очаква да надхвърли 30%. При приходите също има ръст. Цените са такива, каквито клиентите очакват. В началото на сезона пазарът излезе с много сполучливи оферти. Например Албена предложи „ол инклузив“ за 50 лв., което рязко покачи заетостта и увеличи приходите. Добрите оферти през май, юни и юли доведоха до силни уикенд пакети и предложения, особено по Северното Черноморие.
Това се отрази в рязък ръст на записванията за разлика от миналата година. По-сериозното отношение на данъчните към плащането на туристическа такса доведе и до увеличаване на отчетността.

- Как се промени пакетното пътуване като цена и брой нощувки спрямо 2009 г.?
- При „ол инклузив“ пакетите наблюдаваме спад на цените с 15-20%. Броят на нощувките се запази - 5 и 7 дни, но се дадоха екстри, например две седмици на цената на една. Тази година има бум на двудневните уикенд пакети.
Очаквам увеличение на българските туристи от 8 до 10%. Факторите са два - пътуванията на туристи в чужбина спаднаха с 35% от началото на 2010 г., включително и към Гърция. В същото време много от фирмите бяха принудени да дадат отпуски на своите служители. Българите ще посетят морето средно 2,8 пъти. Това означава, че ще ходят за по-кратко, но по-често за разлика отпреди.

- Предвижда се с промените в Закона за туризма да бъде създадена национална туристическа организация, да се определи статутът на курортите, да се направи райониране. Какво е становището на Националния борд по туризъм?
- Новият закон трябва да промени философията на съществуващия в момента документ. На първо място трябва да се изясни собствеността на държавата и общините при атракциите публична собственост. Необходими са още ясни дефиниции какво е туристическа атракция - културна забележителност и туристическа атракция - нематериално културно наследство, трябва да се направи и регистър на туристическите атракции. Те трябва да създават туристически продукт и да се рекламират така, както се рекламира частната собственост в сектора в момента. Новият закон трябва съвсем ясно да определи статута на туристическите зони. Комплексите сега нямат ясен статут, но те не са просто едно населено място и трябва да имат специфично управление в интерес на туризма.
Важно е да бъде даден статут на туристическите места, на всички природни и културни забележителности, а също и на туристическите точки, което изцяло сме пропуснали в нашето законодателство. Това е в нарушение на Международната конвенция за опазване на природното и културното наследство за опазването на ландшафта, което означава опазване на гледката. С развитието на ветрогенераторите и най-различни други строителства могат да бъдат унищожени уникални пейзажи, особено около тракийските светилища Татул, Перперикон и др.
Практиката за създаване на райони е погрешна. Националният борд смята, че трябва да има управление на дестинацията, което да почива на регионален принцип. Районирането се оказа ялово и ще продължи да бъде механизъм за източване на средства за национална реклама. Трябва да се създаде център за управление на дестинацията от заинтересовани организации, които да рекламират и организират продукта.

- Каква трябва да бъде ролята на държавата и на новата организация?
- Законът за туризма трябва да се занимава само с публичната държавна и публичната общинска собственост. Националният борд по туризъм смята, че не е работа на държавата да се занимава с категоризацията на туристическите обекти и регистрацията на туроператори. Затова сме за създаването на национална туристическа организация. Трябва да бъде свикан национален конгрес от икономическия министър с участието на лицата, категоризирани и регистрирани от държавния орган, и всички те да изберат свое представителство. То да е с не повече от два мандата и за не повече от 2 г. Очаква се лицата, които ще участват в организацията, да бъдат активно заети в туризма и да не бъдат ангажирани толкова дълго, колкото сега, в съществуващите казионни асоциации като БАТА, БХРА или Българската туристическа камара.

Интервютo взе Рая Атанасова