Според решение на Върховния съд от края на миналата седмица се оказва, че хората в Крумовград нямат основание да оспорват съществуването на концесия за добив на злато в региона. Съдът отхвърли жалба на общината и на неправителствени сдружения срещу добива на злато от „Болкан минерал енд Майнинг (стр.6). За дъщерната фирма на канадската компания „Дънди прешъс металс“ е обяснимо – тя иска само да печели и е против това хората да имат глас и да бранят обществения си интерес. На същата безумна позиция обаче застава и самата държава в лицето на съда - жалбата на община Крумовград и екосдруженията не трябвало да бъдат разглеждани.
В подобен казус, жалба срещу концесия за добив на строителни материали в находище „Садинките“, в гр. Своге съдът приема, че общината има основание да обжалва решението на правителството. За Крумовград обаче концесионерът явно има по-различен и специален статут. Държавата много държи на него, щом не зачита мнението на гражданите си... Хората нямат право на глас - какъв ти туризъм в региона, какви архитектурни паметници, каква екосистема. Добивът на златото щял да оправи безработицата и беднотията в града. Златото, което... отива в чужди ръце. Това, разбира се, не е първият случай у нас, когато магистратско решение влиза в остър конфликт с обществените интереси. И вероятно ненапразно най-острите критики на Брюксел към София години наред са свързани именно със съдебната система.