Светът, в който живеем, е много, много различен от света, в който са живели хората, които днес наричаме наши будители.
Нашият свят, днешният свят се развива и променя толкова бързо, че ние трябва да бъдем будени непрекъснато. Навремето, когато един лекар си е вземал дипломата, той е можел да отиде след 30 дена в едно село и да бъде добър лекар. Сега медицината така се мени, че той трябва да взема своите университетски изпити едва ли не всяка година. И болните се променят, и болестите, и хората се променят и фармацевтиката се променя. Някога, като се събудиш, като че ли е било достатъчно да се запали фитилът и свещта да гори, сега трябва да ни будят всеки ден, всеки ден да се пали фитилът отново и отново. И са ни нужни хора, които да бдят непрекъснато да не угасва пламъкът.
Един е денят на будителите, а в нашия нов съвременен свят трябва всеки ден да се събуждаме, да бъдем будени, да сме доволни, че животът започва отново, и да сме благодарни, че ни се дава възможност да направим нещо.
Дълги години имахме празници по повод паметта на Цветан Стоянов, имахме специална сесия за будителите. Събирахме есета от български младежи, които пишат за будителите. Това, което видяхме и прочетохме, ни дава огромна надежда. В България растат умни и добри хора, някои от тях са вече пробудени, други чакат някой да ги събуди. И не става въпрос само за надежда, а за увереност, че новите млади хора на България ще осъществят надеждите на тези, които ние наричаме български будители.