В свещената за мюсюлманите книга се казва, че единствено Бог има способността да вдъхне живот на хората и останалите живи същества. Затова изображенията, направени от хора, не са израз на божията промисъл.
Германският ориенталист от Тюбинген Руди Парет, автор на един от общопризнатите преводи на Корана на немски език, твърди, че забраната на божествените изображения се открива едва в късните версии на свещената книга Хадит - която е втората най-важна книга в Исляма след Корана. Хадит е сбор от многобройни наставления и коментари /хадиси/, приписвани на Пророка Мохамед, които представляват ръководство за мюсюлманите при интерпретацията на Корана. В тях се срещат и някои пасажи с критични, почти враждебни забележки към изображенията. Предполага се, че има около 100 000 хадиси.
В ислямското право (Fiqh) също е воден дебат относно забраната на изображенията. Така например сборникът с хадиси, съставен от имам Ал-Букари (810-870 г.), който е считан за най-достоверен, съдържа следното указание на Мохамед: "Ангелите не влизат в къща или стая, в която има куче или картинно изображение". Може би Пророкът се е страхувал, че, рисувайки други живи същества, човекът ще започне да подражава на Господ? Според исляма, кучето е нечисто животно. А също и изображения, приравнявани със скулптурите на божества. Това означава, че местата, на които има картинни изображения, не са подходящи за молитва.
Ислямът не забранява изображенията
От свещените хадиси обаче не може да се изведе еднозначна забрана на изображенията. Текстовете, които са записани 200 до 300 години след смъртта на Мохамед, безспорно имат историческа стойност, но в езиково отношение те са - подобно на Корана - твърде разнородни: по-късно появили се глави (сури) отменят, допълват или коригират някои от предишните. Учените ислямисти и до днес спорят за достоверността и теологичното значение на тези текстове.
"Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, долу на земята и във водата под земята" - зад тази божия заповед стои загрижеността от преклонение пред изкуствени идоли. Да не се молим на изображения, вместо на самия Господ, е основното послание. Именно поради тази причина, след победоносното си влизане в Мека през 630 г. от новата ера, Мохамед заповядва да бъдат свалени всички изображения на божества от свещения храм Кааба. Така той се превръща в основна светиня за мюсюлманите. От този момент нататък в древния храм вече не е имало място за никакви чужди божества. "Култът към божествата, типичен за арабите от предислямската епоха, е бил заменен с монотеизма", пише по този повод и швейцарската ориенталистка Силвия Неф.
Дали премахването на изображенията от Мека не издава страх от силата на образите? В сунитското направление на исляма забраната да се използват изображения е успяла да се наложи, макар че невинаги всички са я спазвали. Как иначе да си обясним възникването на ислямска живопис? Илюстрации в книги и миниатюри показват пророка Мохамед и неговата майка Амина, която е изобразявана различно - с или без покрито лице. Изобразявани са също и пророкът Ибрахим, както и други централни фигури в Корана.
Персийската книжовна живопис, пресъздаваща религиозни и светски мотиви, достига изключителен разцвет. Същото важи и за илюстрациите и миниатюрите от времето на Великите могули в Индия. Появата на фотографията през 19 век и на телевизията през 20 век засили ислямския дебат за изобразяването на живи същества.
Но изобразяването на живи същества е било оспорвано и в християнската религия. Старият завет забранява изрично изобразяването на Господ, припомня ориенталистката Силвия Неф. На тази основа възниква спорът във Византия през осми и девети век за това, дали Исус и Дева Мария да бъдат рисувани или не. Източното православие отговаря на този въпрос утвърдително, така възниква и богатата традиция на иконописта. През 12/13 век изографисването се възприема и от Римо-Католическа църква, но църковната реформа през 16-ти век отново възпламенява спора "за" или "против" изобразяването на божества: реформаторите Калвин и Цвингли изхвърлят картините от религиозните храмове, а Мартин Лутер предупреждава, че те водят до "богохулство и загуба на вяра".
Страх пред Божия гняв
Представителите и на трите Аврамови религии - юдеи, християни и мюсюлмани - са изпитвали страх от божия гняв при неспазване на божиите заповеди. Това обаче не означава, че те винаги са били спазвани. Днешните екстремисти се опитват чрез насилие да възстановят авторитета на въпросните забрани, убивайки хора заради изображения на Мохамед. "Убиването на хора заради рисунки, както стана в Париж, е политическата стратегия на определени ислямистки групировки, които не желаят да правят разлика между Бог и неговите рисувани образи", написа тези дни в "Зюддойче цайтунг" германският специалист по история на изкуствата Хорст Бреденкамп.
DW