Прибирам се преди малко от поредната дискусия на Клуб „24 май, този път в Пловдив, на която отново споделих възхищението си, че в лицето на Руския патриарх Кирил за първи път в историята моята Родина беше припозната като Субект на Цивилизация: „Без Българското Православие нямаше да има Руско Православие!“ – сподели онзи ден Руският патриарх!…

Прибирам се и разбирам, че, забележете, Човекът, изрекъл това историческо признание, си тръгва огорчен от България заради продажното, слугинско, омерзително, предателско и антицивилизационно говорене и поведение на т.нар. „политически елити“!…

Руският патриарх Кирил е абсолютно прав – ограниченият, тъпият, идиотският, ненормалният български „политически елит“, за пореден път успя да принизи ролята на нашия Цивилизационен Брат – Русия, спрямо онова, което се случи преди 140 години на страхливия, предателски, комплексиран и духовно несвободен български народ!… А то е политическата свобода и възможността да се възстанови българската държавност, единствено и само с помощта на Русия, драги!…

Недейте, много ви моля, за пореден път като народ да се оправдавате с нищетата на вашите управляващи – още Ботев цитираше Алексис дьо Токвил, че „всеки народ заслужава правителството си!“… Искам да ви кажа, драги, че нищетата на днешните управляващи е и наша общобългарска нищета!…

Пак да повторя – Руският патриарх Кирил за първи път в историята призна българската субектност спрямо Православната Цивилизация, която е нашата обща с Русия идентичност, но българската нищета направи всичко възможно за пореден път дори и да не се опита да промисли собственото си достойнство?!…

Дърво без корени сте, драги! А знаете какво става с такова дърво – умира, нали?!…

Юнкер и папи ще галят някаква тиква, НАТО-вският генерал ще казва, че с Русия сме имали „дълбоки духовни връзки“, без да осъзнава нашата обща Цивилизационна Принадлежност, ще трябва да сме полит-коректни, за да се кланяме на измислени „европейски партньори“ чрез измислената им роля в Освобождението, и т.н., и т.н.?!…

Не огорчение, драги, гади ми се от вас!…

* Проф. Людмил Георгиев е роден на 23 юли 1960 г. в гр. Трън, Пернишка област. През 1985 г. завършва СУ “Св. Климент Охридски” с първа специалност психология и втора специалност философия. От 1988 г. е редовен асистент в СУ. През 1990 г. става доктор по социология, а през 1999 г. – доктор на психологическите науки.