Строителството, туризмът и преките чуждестранни инвестиции доскоро бяха основните причини за възходящото икономическо развитие на страната ни. Сега строителството е замразено, туристическият бранш се бори за всеки клиент, а инвестициите намаляха чувствително. Фирмите преразгледаха няколко пъти бюджетите си, орязаха каквото могат и в крайна сметка съкратиха редица пера, сред които придобиването на чуждестранни активи. Изключение правят компаниите, които вече са на българския пазар и имат достатъчен финансов ресурс, за да не замразят започнатите обекти.
На фона на общия песимизъм все пак има инвеститори, които още разглеждат страната ни като атрактивно място за инвестиции. Оказва се, че това са компании с дългосрочни планове и намерения да навлизат в Европа.
Макар че това са все още намерения, заявени от богати фирми от Близкия и Далечния изток, тук е моментът да не изпуснем този шанс. Засега никой не прогнозира край на кризата и явно дойде моментът, в който трябва да направим всичко възможно, за да се реализират тези намерения на практика. Крайно време е да се реши вечният проблем с липсата на инфраструктура до новите мощности, бюрокрацията и всички спънки, които могат да накарат бизнеса да размисли. Ако не се възползваме от този шанс, фирмите лесно ще намерят подходящи условия за плановете си в други европейски страни.