„Булгартрансгаз“ плаща на „Газпром“ доставките на природен газ на границата по 339 долара за 1000 куб. метра. Крайният битов потребител в България обаче плаща за 1000 кубика 576 долара - разликата е около 40%. Интересното е как се формира и къде всъщност отива разликата – в посредниците от типа на „Овергаз“, или пък се разделя между „Булгартрансгаз“, „Булгаргаз“ и „Овергаз“?
По думите на премиера Бойко Борисов предстои да разберем това през следващата седмица. Логично е също да се види как точно енергийният регулатор одобрява тези, а не други крайни цени, при положение че той знае какви са цените на границата и колко струва транспортът на горивото.
Какъвто и да е отговорът на тези въпроси, фактът е, че тези 40 на сто от крайната цена на синьото гориво влизат под различни форма и размер в цената на всички останали стоки и в крайна сметка „помпат“ инфлация. Дори когато въпросните стоки стават непродаваеми.
Отделно от това цената на газа сериозно затруднява производството в основни икономически сектори като химическата и металургичната индустрия, чиято продукция става неконкурентоспособна както на вътрешния, така и на международния пазар. А някои печелят на гърба на всички останали.