Диана Йосифова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Около 300 000 фирми трябва да бъдат служебно ликвидирани след 1 януари 2011 г. Тогава изтича тригодишният срок, заложен в Закона за Търговския регистър за задължителна пререгистрация на всички компании у нас. Прогнозата направи адвокатът Владимир Пенков, управляващ партньор в „Пенков, Марков и партньори”, при обсъждането на предложенията за промени в Закона за Търговския регистър вчера.
Той посочи, че в момента у нас има 1,2-1,4 млн. фирми. За последните две години и половина са пререгистрирани 250 000 от тях. Други 500 000-600 000 са едноличните търговци, които не са изпълнили процедурата, но по закон тяхното заличаване става много бързо. Така, ако още 50 000 фирми спазят закона в срок, пред опасността от служебна ликвидация ще останат 300 000 компании, поясни Пенков. На практика това означава всяка четвърта фирма у нас. Според експерта обаче не бива да се драматизира с цифрата, тъй като реално работещите са едва 80 000.
Предложенията на адвокатското дружество и Американската търговска камара, подкрепени от бизнеса, включват улесняване на процедурата за ликвидация. Съкращават се сроковете за търсене на стари кредитори от 6 на 2 месеца. Премахва се необходимостта фирмените досиета да бъдат изпращани от съда в регистъра. Няма да се налага същите да бъдат сканирани, нито ще се извършва пререгистрация, преди да е започнала ликвидацията. Така прескачаме три етапа и правят процедурата 8 до 10 пъти по-евтина, обясни Пенков.
Депутатът от ГЕРБ и член на комисията по правни въпроси Емил Радев, който преди няколко седмици първи заговори за промените в Търговския регистър, уточни, че в най-оптимистичния вариант 200 000 търговски дружества няма да успеят да се регистрират в срок. „При минимално възнаграждение на ликвидатор от 300 лв., това са 60 млн., които държавата трябва да отдели за служебни ликвидации“, изчисли депутатът.
Васил Величков, управляващ съдружник в Gramma Systems Net IS, които поддържат системите на търговския и имотния регистър, начерта и проблемите пред заложените законодателни промени. Той уточни, че от чисто технологична гледна точка документите, подписани с цифров подпис, няма как да се модифицират, така че да се скрият личните данни, и попита как и кой ще отдели документите, които съдържат такива. „Що се отнася до финансовите отчети на предприятията, статистиката показва, че едва 30% от заявленията се подават по интернет. В последните дни на юни, когато изтича срокът, са пристигали и по 30 000 вписвания само за ден. Като се има предвид, че отчетът е минимум 5-6 страници, на 220 000 регистрирани дружества – представете си за какъв документооборот и за колко работа става въпрос. Затова предлагам подаването по интернет да бъде с до 70% по-евтино, за да се облекчи процедурата“, заяви Величков. Другата седмица предстои кръгла маса в парламента, на която да се обсъдят предложенията.