Освен това НАП ще има 60 дни, или два месеца, за да направи анализ на задлъжнялостта на фирмата и ако тя е прекомерна, фирмата няма да може да променя собствеността си, поясни финансовият министър Симеон Дянков след среща с бизнеса в Карлово. Само през тази година са изчистени 1.360 млрд. лева задължения по централния бюджет, натрупани в предходни години. Според Дянков обаче това не е повлияло върху равнището на междуфирмената задлъжнялост и тя остава висока. Същевременно 1.8 млрд. лева са задълженията на фирми към НАП, допълни министър Дянков. По думите му преди да се криминализира умишленият фалит на фирми, трябва да се проучат и други възможни механизми за контрол.
Първи за проблема с умишлените фалити на фирмите и обявяването на несъстоятелност със задна дата сигнализираха банките. Най-често срещаните злоупотреби са тези, свързани с фалшифицирането на финансови отчети с цел получаване на кредит. Това се прави с цел да се скрият задължения към трети лица, които биха затруднили дружеството да бъде одобрено за кредит. Обикновено тази скрита задлъжнялост излиза наяве чак когато фирмата спре да си плаща вноската. Още в началото на годината Асоциацията на банките в България алармира за проблема и предложи конкретни мерки в тази посока.
Дават 20 млн. евро кредит на бизнеса
Административният съвет на Банката за развитие към Съвета на Европа одобри предоставянето на нова кредитна линия в размер на 20 млн. евро на Българска банка за развитие (ББР). Целта е да се подобри достъпът до финансиране на българските малки и средни предприятия, да се създадат нови работни места и да се запазят вече съществуващи такива, съобщи БТА. ББР ще разпредели финансовия ресурс на обща стойност 20 млн. евро по вече действащите си програми. Средствата ще достигнат до българския бизнес чрез директни инвестиционни кредити. Досега българската държавна банка е усвоила успешно две кредитни линии в размер на 30 млн. евро.
РЕАКЦИИ
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България: Междуфирмената задлъжнялост не е резултат от злоупотребиПромяната в Данъчно-процесуалния кодекс е насочена към пресичане на злоупотреби, но междуфирмената задлъжнялост не е резултат от злоупотреби. Затова не разбирам защо финансовият министър Симеон Дянков прави връзка между двата проблема. В момента от цялата страна при нас пристигат оплаквания, че отново има сериозни суми невъзстановен ДДС. В статистиката може да изглежда, че невърнатият данък не е толкова голям. Но е важно да се разбере кой ДДС се брои за невъзстановен. Ако тече ревизия, включено ли е този ДДС в статистиката? Много често, за да не се възстанови навреме ДДС, се прави ревизия, която продължава 4-5 месеца.
Не можем да се съгласим, че проблемът със задълженията на държавата към бизнеса е разрешен. Все още по изпълнени обществени поръчки не са платени значителни суми, има случаи, в които общините не са се издължили от 2008 г. Така че за решителна, кардинална и коренна промяна е пресилено да се говори. Дори нещата със забавеното връщане на ДДС се влошават.
Действително не са малко и случаите, при които една фирма взима кредити, трупа задължения, правят се данъчни измами, а след това се продава на някого, който няма никакво имущество. Затова отдавна предлагаме да се намери начин и да се прекратят подобни злоупотреби. За да се пресече този начин за извършване на измами, трябва или да се забрани такава транзакция, или пък задълженията да остават върху продавача за някакъв период от време.
Цветан Симеонов, председател на БТПП: Мярката ще доведе до повече бюрокрацияТова е създаване на работа на администрацията, без да имаме някаква предварителна оценка. Първото, което трябва да се направи според нас, е да се види в какво съотношение са фирмите, които променят собствеността си спрямо останалите фирми, дали въобще администрацията ще има капацитет за това – те и сега не могат да си връщат навреме ДДС, което им е задължение, а какво остава да ги натоварим и с такова нещо.
Второ, броят на фирмите, които променят собствеността си, би трябвало да се съпостави с броя на нарушителите сред тях – фирми, чието имущество е съзнателно намалено, за да бъдат след това продадени със задължения.
Третото и най-важно е, че в случая, обичайно за България, вероятно ще се стигне до това, фирмите, които искат да сменят собствениците си, да трябва да ходят, да вадят удостоверения и т.н. Най-лошото в случая е, че ефектът няма да се постигне, защото фирмите, които се продават, по принцип вече са с големи задължения. Тоест няма да се постигне ефектът, който засяга икономиката като цяло – да се намали взаимната задлъжнялост и да няма измами в тази посока. Без предварителен анализ мярката ще доведе само до по-голяма бюрокрация, ще доведе до нови правомощия на данъчната администрация, да не говорим за термина „ще преценява прекомерна ли е задлъжнялостта или не”. Кой ще прецени дали тя е прекомерна или не? Трябва да има законови, легални определения на тези критерии или създаваме нов източник за корупция.
