Европейските финансови министри планират нова поредица от тестове за издръжливост на европейските банки през 2011 г., като обещават, че критериите при тях ще бъдат по-строги отколкото при проведените миналото лято, които бяха широко критикувани. Но начинанието вече е затормозено от раздори и опасения, че резултатите от „стрес-тестовете” няма да станат публично достояние, съобщава The Wall Street Journal (WSJ). Докато някои европейски лидери настояват новите тестове да бъдат по-прозрачни от тези през лятото на 2010-а, агенцията, която ще ръководи тестовете заявява, че може да реши да не оповестява публично резултатите.
Планираните в ЕС „стрес-тестове” са продължение на проверката на стабилността на 91 европейски кредитни институции, чиито резултати бяха публикувани в опит да се възстанови доверието в здравето на банките на континента. Тогава пет испански, една германска и една гръцка не издържаха тестовете и бяха определени като уязвими за икономически стрес. Страховете от уязвимостта на европейските банки от суверенна дългова криза тогава бяха временно уталожени, но безпокойството започна отново да е надига от края на юли. Тестовете бяха критикувани за липсва на достатъчно взискателност, особено след като в своя статия през септември вестник WSJ писа, че е била подценена опасността от наличието на потенциално рискови държавни облигации в портфейлите на някои банки.
Доверието към достоверността на тестовете продължава да ерозира благодарение на събития, като мащабния международен спасителен пакет за Ирландия, след като две големи ирландски банки, преминали успешно тестовете през лятото се оказаха в дотолкова затруднено положение, че вероятно ще се наложи ирландското правителство да придобие мажоритарен дял в тях.
Тази седмица ефективността от „стрес-тестовете” или по-скоро липсата на такава бе отново в светлината на прожекторите сред нарастващите страхове, че финансово нестабилна страни като Португалия, Испания и Италия може да последват Ирландия и Гърция и да потърсят чужда помощ. Европейските банки притежаващи облигации на стойност десетки милиарди евро, издадени от правителства на тези страни, се намират под „кръстосан огън”. Инвеститорите продават разпродават акциите на тези банки, а желанието за междубанково кредитиране е крехко. Предназначението на „стрес-тестовете” е именно избягването на такава ситуация.
Европейският банков орган (ЕБО) - един от четирите нови новосъздадени финансови регулатори, които официално ще заработят от началото на 2011 г., ще има право да проведе тестовете през следващата година като освен буферите на банките за абсорбиране на евентуални загуби, върху които се фокусираха тестовете през лятото на 2010 г., ще разгледа и достъпа им до финансиране, известен още като ликвидност. Ликвидността, която банките използват за финансиране на ежедневните си операции, наскоро се очерта като ахилесовата пета на редица европейски кредитни институции. Клиентите на банките, които се смятат за рискови теглят депозитите си, а несклонните към рискови вложения инвеститори избягват да купуват облигации на такива банки. Такава ликвидна преса може да събори дори относително стабилни банки или да се наложи те да бъдат спасявани. ЕБО вече работи по методологията и обхвата на следващата серия от тестове.
До този момент се предполагаше, че резултатите от „стрес-тестовете” ще бъдат направени публично достояние. Но това не е задължително. Според плана, тестовете трябваше да започнат през пролетта на 2011-а, след като банките приключат финансовата година и да завършат до месец юли. Но някои европейски представители настояват за ускоряване на тестовете с няколко месеца с мотива, че ситуацията в Ирландия е подкопала и малкото останало доверие. Задълбочаващата се криза в еврозоната вероятно ще окаже допълнителен натиск върху EБО.
Регулаторният орган ще бъде оторизиран да създаде обвързващи правила, които ще се прилагат в целия ЕС. ЕБО ще има също правомощия да посредничи в спорове между регулаторните органи в различните държави.
Но още преди да започне работа EБО се сблъсква с „турбулентни течения”. Стартът му, първоначално планиран за 1 януари, се отлага поне с няколко месеца. Наскоро бяха публикувани обяви че се търсят председател и изпълнителен директор на органа, а наемането на други висши длъжностни лица е замразено докато тези позиции не се заемат. Процесът се усложнява от условието, че в ЕБО могат да бъдат наемани само служители, които говорят поне два европейски езика, единият от които трябва да бъде английски.
За други експерти по-тревожно е, че структурата на EБО ще продължават да бъде уязвима на раздорите между страните. Например, проектът за следващия кръг от „стрес-тестовете” ще бъде подложен на гласуване и трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на ЕС. Други въпроси, като създаването на правила и стандарти, ще трябва да събере две трети от гласовете. Това може да се окаже препъни камък при решаването на спорни въпроси.