Страните от Източна Европа излизат много по-бавно от кризата, отколкото останалите държави. Това сочи анализ „Накъде да поеме Централна и Източна Европа за постигане на растеж? Уроци за интегрирана Европа", изготвен от икономисти на Bruegel и Vienna Institute for International Economic Studies и представен от ИПИ. Според данните по-бавното възстановяване се дължи на обстоятелството, че преди кризата тези страни имаха различно ниво на интеграция в ЕС.
Държавите от региона са преминали кризата за по-дълъг период и подновяването на растежа е със значително разминаване във времето в сравнение със страните от Централна Европа. Експертите отчитат, че продължителният спад на промишленото производство е довел до трайна празнота в търговските баланси, което е и сред основните причини за по-бавното възстановяване. Според изследването страните от Балтийско-Балканския регион неправилно са разпределяли ресурсите и неустойчиво са определяли траекториите на растеж през последните години.
В перспектива, подобряване на условията за бизнес и конкурентоспособността ще бъдат ключови предизвикателства за повечето страни в региона, както и решенията относно финансовото регулиране и фискалната устойчивост. Експертите са категорични, че въвеждането на прекалено строгата и проциклична фискална политика не е най-добрият метод. Според тях сега е много по-важно, че източноевропейските държави могат да разчитат на европейски инвестиции. Шансът на страни като България е в качествената и евтина работна ръка. Данните показват, че азиатските държави най-бързо са излезнали от кризата и при тях се наблюдава фундаментална промяна на икономиката. Преди кризата те са имали значително по-малък брутен вътрешен продукт, а в момента са сред най-печелившите.
Експертите отчитат, че най-сериозно се е усещала кризата у нас през 2007 година, когато е имало сериозен спад в икономиката. Преди рецесията е бил налице кредитен бум и повечето инвестиции са били с кредити. След кризата анализаторите отчитат, че се забелязва рязко намаляване на нивото на отпусканите средства от банките. България попада и сред икономиките с висок дял на нетния външен дълг под формата на преки чуждестранни инвестиции, това обаче води и до високи нива на нетните чуждестранни заеми. Данните показват, че страните, които са близо до влизане в еврозоната, или са се ангажирали да се присъединят към валутния съюз възможно най-скоро, като България и Хърватия, са имали по-голямо натрупване на чужд дълг в сравнение със страни с по-слаби перспективи за приемане в ЕС и еврозоната.