БНБ поиска трупането на резерви и балансиран бюджет или излишъци при подем на икономиката също да бъдат записани при промените на законодателството заради Пакта за финансова стабилност, идея на министър Симеон Дянков. Това стана ясно от изказването на самия управител на централната банка Иван Искров на вчерашното заседание на временната парламентарна комисия за промените в конституцията, свързани с пакта. Промените предвиждат в основния закон на страната да бъде записано, че закони, с които се установяват нови видове данъци върху доходите или печалбите, или се променят данъчните ставки на съществуващите преки данъци, се приемат само с мнозинство от две трети от всички депутати. Същото мнозинство трябва да одобрява дефицит над 2% от БВП. Според шефа на БНБ в текстовете трябва да бъдат предвидени и разходите при извънредни случаи, но не пожела да коментира дали предложенията да бъдат „бетонирани“ в конституцията, или да бъдат записани в друг закон.
2 на сто изглежда по-консервативен лимит за дефицита от заложените 3 на сто в европейския Пакт за стабилност и растеж, но Искров уточни, че у нас говорим за касов дефицит, докато Европейският съюз предлага таван на начислена база. „Някъде около 0,75 процента е в полза на изчислението на европейския дефицит“, обясни централният банкер.
Междувременно вчера с 10 гласа "за", 3 "против" и 1 "въздържал се" временната парламентарна комисия прие на първо четене промените в конституцията, свързани с Пакта за финансова стабилност. Както се и очакваше измененията подкрепиха народните представители от ГЕРБ и независими, депутатите от Коалиция за България бяха "против", представителят на Синята коалиция се въздържа.
От ДПС не гласуваха, а депутатите от "Атака" изобщо не бяха в залата. Предложението на Алиосман Имамов от ДПС комисията да преустанови работа до местните и президентските избори не бе прието и депутатът обяви, че колегите му от ДПС няма да участват в обсъждането на законопроекта до изборите.
"Със закрепването на фискални правила България се лишава от възможността да реализира догонваща финансова политика и да достигнем страните от ЕС", заяви червеният депутат Янаки Стоилов. По думите му с пакта ще се задълбочи социалното разделение.
Финансовият министър Симеон Дянков бе на точно обратното мнение – че с промените в конституцията ще се гарантира предвидимост и прозрачност на фискалната ни политика и по-голямо икономическо развитие. Той се обяви за по-стриктни фискални правила и за България, и за Европа като цяло, за да има една стабилна финансова и политическа общност, каквато е Европейският съюз. Според Менда Стоянова от ГЕРБ, 131 народни представители са обявили, че ще подкрепят Пакта за финансова стабилност и се търсят още 29 гласа, за да бъдат приети промените в конституцията.
Общо взето, депутатите от всички партийни цветове най-рязко разкритикуваха идеята данъците да се променят само с квалифицирано мнозинство. Не приемам, че данъчните отношения са най-важни и заслужават такова внимание в основния закон, заяви Огнян Стоичков ("Атака"). Според него това означава плоският данък, приет навремето със 77 гласа, сега да се "бетонира" и да бъде изменян със 160 гласа. Алиосман Имамов отбеляза, че в предлаганите изменения липсва и текст за изключения при извънредни ситуации. А Румен Овчаров бе категоричен, че замразяването на преките данъци и ограничаването на публичните разходи може да доведе до финансова нестабилност в определени моменти. По думите му целта на промените в конституцията е политическо мероприятие преди изборите. Екатерина Михайлова от Синята коалиция попита: „Как ще управлява това правителство - избирате го с обикновено мнозинство от 121 депутати и след това му "връзвате ръцете" да променя някои видове данъци с гласовете на 160 депутати?“.