Финансовата стабилност в еврозоната никога досега не е била толкова застрашена след фалита на американската инвестиционна банка Lehman Brothers през есента на 2008 година. За това предупреждава Европейската централна банка (ЕЦБ) в своя доклад за финансовата стабилност. Експертите отчитат, че през втората половина на 2011 г. "рисковете в еврозоната съществено са се увеличили". Според техните анализи има дори риск от разпространението на дълговата криза в нови страни, създавайки сериозна опасност както за единна Европа, така и за света като цяло. При най-лошия сценарий светът ще се върне към рецесия. Освен това някои трезори от валутния съюз може да станат зависими от финансирането на ЕЦБ. Тези финансови институции ще са изправени пред сериозни предизвикателства, се отчита още в доклада. Според данните рискът две големи банки в еврозоната, та дори и повече, да обявят фалит едновременно, силно е нараснал през последните шест месеца, достигайки равнище, каквото не е отчитано от началото на финансовата криза през 2007 година. Вероятността от едновременен фалит на две или повече банки през идните две години, която бе почти нулева в началото на 2007 година, след това достигна максимума от 15%, сега вече е около 25% според изчисленията на ЕЦБ.
Вицепрезидентът на централната банка Витор Констанцио заяви, че през идните години "за покриване на дълговете ще са необходими милиарди евро както на самите държави, така и на банките в страните в еврозоната". Според него само през първото тримесечие на 2012 година банките ще се нуждаят от около 220 милиарда евро ликвидни средства.
ЕЦБ атакува и политиците за техния твърде бавен отговор на кризата, с което само са я влошили. В доклада се подчертава, че еврозоната преживява "решаващ преломен момент", а мерките за борба със сегашната криза "дават възможност да се поправят грешките, допуснати в предкризисните времена". Но най-важната стъпка в момента е да се възстанови доверието.
Припомняме, че страните от еврозоната се споразумяха да предоставят 150 милиарда евро на Международния валутен фонд, за да подпомогнат непряко изпадналите в затруднение държави от валутния съюз. Решението бе взето на заседание на министрите на финансите от Еврогрупата, проведено чрез телефонна връзка в понеделник вечерта. Не бе постигнато споразумение обаче държавите от Европейския съюз да отпуснат 200 милиарда евро на фонда, за което се договориха евролидерите на срещата си на върха на 8 и 9 декември. След като Великобритания - най-голямата икономика в ЕС, която не е част от еврозоната, обаче отказа да предостави средства на МВФ, постигането на тази цел стана почти невъзможна задача. Полша, която също не е в еврозоната, се съгласи да даде 6 млрд. евро, а Дания, която ще поеме ротационното председателство на ЕС на 1 януари, ще допринесе с 5,4 милиарда евро. Швеция, която също не е част от еврозоната, обеща да отпусне средства, но не уточни размера на сумата.