- Проф. Димитров, как ще коментирате анализа на Асоциацията на колекторските агенции в България, според който средната класа у нас затъва в дългове, които все по-трудно успява да обслужва?
- С една дума – в криза сме. Но тези тенденции на забавяне в плащанията и постепенно увеличаване на броя на кредитите, които банките определят като лоши, не се забелязват едва сега. През последните години този процент непрекъснато нараства. Сега обръщаме внимание на данните, защото те са най-големи в сравнение с предишните години, но след шест месеца ще бъдат още по-големи, ако не настъпят промени към подобряване в доходите на тези хора.

- Твърдите, че тези данни са предизвестени?
- До голяма степен – да. В такива моменти вниманието се насочва към банките с въпроса – достатъчно стабилни ли са, за да удържат на увеличаващия се процент лоши кредити. Отговорът винаги е бил, че като цяло банковата система не е заплашена. Само от време на време излизат данни, че при 2-3 банки нещата се по-зле, отколкото при другите.

- Смятате ли, че битката на финансовия министър Дянков за намаляване на лихвите ще се увенчае с успех?
- Ние като общество трябва да се опитваме да му помагаме в тази битка с каквото можем. Самите банки използват най-често хитрости не само за запазване на лихвите, но и за увеличаване на разни такси, които се включват допълнително. Клиентите не ги схващат много, но в крайна сметка трезорите получават повече пари, отколкото само от лихвите.
Има основание политиката на Дянков, защото в сравнение с други страни нашата икономика е с по-малко наследени тежести. Имам предвид, че България е сред отличниците в ЕС, където дефицитите в бюджета не са големи. Банковите лихви в крайна сметка са отражение на състоянието на икономиката. При нас винаги е имало увеличение, защото примерно в сравнение с Германия нашата икономика е по-рискова и е нормално банките да слагат цена на този риск. Но в сравнителен план за нашето състояние на икономиката лихвите биха могли да паднат, защото ние удържаме на натиска да увеличаваме разходите. Разбира се, бихме могли да увеличим разходите, но това ще е за сметка на следващите правителства, които ще изплащат по-големи дългове.
Би трябвало и банките да поемат своята тежест от кризата. Сега въпросът е по какъв начин може да им се влияе, тъй като банковата система е независима и не може със закон да се задължат финансовите институции да намалят лихвите.

- Какви са начините финансовият министър и централната банка да повлияят на търговските банки?
- Има възможности за неофициални разговори, и то по начин, който да може да си позволят държавните институции.

- Има ли вероятност да се зароди у нас български вариант на движението „Окупирай Уолстрийт“?
- Смятам, че България не бе засегната пряко от тежестите, които поеха по-развитите страни, и не мисля, че ще се постигне чак такъв ефект. Може да има неща, които са като отзвук на това движение. Виждаме колко спонтанно и масово хората се противопоставят на АСТА у нас, докато другото като че ли няма привърженици.

- Но когато Любомир Христов се опита да направи гражданско движение срещу Закона за потребителския кредит и призова хората да протестират, нямаше кой знае колко привърженици.
- Това е нещо конкретно, което хората биха могли да подкрепят. Но централната банка е независима и какъвто и опит да се направи за публичен натиск, това е укоримо. Тъй като банките не са чак толкова много, може чрез проучване да се докаже, че има някаква договореност и следване на обща политика. Това не е пазарно поведение и държавата би могла да се намеси. Пак казвам - трябва да се намерят форми на натиск, но да не са укорими.
От друга страна, високите лихви не позволяват да се теглят и нови кредити. Отбелязваме във време на криза увеличаване на вложенията и това са парите, които мнозинството от хората спестяват, тъй като нямат време или способности сами да се занимават с бизнес. Но банките трябва да намират добри проекти на бизнесмени, които да подкрепят, така че да използват спестяванията на всички останали, за да развиват икономиката. А това не става в степен, която бихме искали.

- Анализът на Асоциацията на колекторските агенции в България обаче опроверга масовото мнение, че най-бедните най-трудно се справят с плащанията на задълженията си. Оказва се, че хората от средната класа все по-трудно плащат комуналните си сметки или разходите за лечение. Промени ли се обликът на длъжника?
- Имаше едно интервю на жена от пострадалото село Бисер, където тя каза: „Дадоха ми пенсията предварително и първо си платих тока и водата.“ Това означава, че хората са лоялни. Дори в бедстващо положение те бързат първо да си изплатят дълговете и чак тогава мислят за най-належащите си потребности. Те са лоялни, дано и банките поемат своя дал от тежести.