Българската народна банка (БНБ) попари надеждите на кабинета за икономически ръст у нас тази година. От финансовата институция залагат 0,7% растеж – двойно по-малко от ревизираната прогноза на Министерството на финансите и Европейската комисия за 1,4 на сто.
„На база на текущата прогноза за рецесия в еврозоната очакваме забавяне на икономическия растеж на българската икономика през 2012 г. до около 0,7%, от което произтичат преки ефекти за потенциала на банките да генерират доход от собствени източници“, посочи гуверньорът на БНБ Иван Искров в поздравление към Асоциацията на банките в България по случай 20 години от създаването на организацията. Според него ограниченото търсене на нови кредити поставя банките пред двойно изпитание - те ще бъдат възпрепятствани да трупат нови буфери по линия на печалбата, а от друга страна, съществуващите класифицирани активи ще продължат да оказват натиск върху наличните им резерви.
Управителят на БНБ не пропусна и „лошите кредити“. По думите му съществуват законови и субективни препятствия пред понижаването на дела на необслужваните заеми, като за първи път в публична изява той засегна пропуските в търговското законодателство и обявяването на фалит със задна дата. Темата излезе на дневен ред със същинския бум на лошите кредити отпреди три години, с което на практика според банкери се откроиха слабостите в съдебната система и пропуските в закона.
„Все повече се разширява практиката, при която недобросъвестни длъжници се възползват от някои слабости в съществуващите процедури по несъстоятелност, позволяващи манипулиране на началната дата на неплатежоспособност и обезсилване на предоставените след тази дата обезпечения“, предупреди Искров. Според изказването му именно проблемите, свързани с процесите на несъстоятелност и ликвидация в корпоративния сектор, затрудняват оздравяването на банковите портфейли. Така по думите му се удължават процедурите и се увеличават разходите по управлението на т.нар. лоши кредити. Това се отразява и на капацитета на банките да поемат нов кредитен риск на приемлива цена. „Затормозяването на кредитния процес от своя страна води до ограничаване на икономическия растеж на страната, а оттам - и на заетостта и жизнения стандарт на хората“, посочи още управителят на БНБ. Той прогнозира засилване на конкуренцията между банките, търсенето на нови ниши за бизнес, което може да доведе до по-голяма специализация към определени услуги и до по-активна борба за всеки нов клиент.
Възможно поле за съревнование е ценообразуването на продуктите и услугите, препоръча още експертът. Той не пропусна възможността да напомни, че „БНБ е конструктивен опонент на институциите в страната, когато вижда, че се появяват прибързани предложения, които могат да повлияят негативно на стабилността и икономическия растеж“.