Предстоящото въвеждане на правилата от Базел III кара банките да търсят начини за заобикаляне на новите регулации. Някои, като Unicredit и големите френски кредитни институции, решиха да се откажат от периферни дейности от рода на търговското кредитиране, други подхождат по-агресивно към проблема. Някои от най-големите банки в света се опитват да се разширят принципите на секюритизацията за търговско финансиране - пазар на стойност 10 трилиона долара на година, пише FT, цитиран от Darikfinance.
JPMorgan е сред няколко банки, които са започнали тестването на апетита на пазара за търговско финансиране, еквивалентно на колатерализираните облигации – финансови деривативи, сочени за основен причинител на кризата. Търговското кредитиране поддържа повече от 80 на сто от световната търговия. Т. нар. shipment financing – кредитиране на доставки на стоки, се използва най-вече при товари от далечни пазари. По същество то представлява обезпечен заем, който се отпуска срещу доставка на стока. Така търговецът няма нужда да чака реалното осъществяване на доставката, за да си получи парите. Но по време на финансовата криза пазарът на този тип финансови услуги замря, тъй като от банките беше поискано да повишат съотношението на капитала си спрямо активите.
Банките лобираха усилено срещу ограниченията, наложени за търговско кредитиране от Базел III, които трябва да бъдат поетапно въвеждани от 2013 г. Новите правила за банково кредитиране повишават коефициента на ливъридж, третирайки обикновените тримесечни заеми за търговско кредитиране като експозиции с влияние върху баланса за цялата финансова година. Тоест регулациите принуждават кредиторите да държат повече първокласен капитал срещу отпуснатите заеми.
Така Базел III може да доведе до повишаване на цените на кредитите от някои банки с над 300% и на практика ще намали конкуренцията, като изключи малките играчи от пазара. Но според регулаторните органи това правило е критично важно за предотвратяване на ново пренасищане на системата с ливъридж. Според JPMorgan институционалните инвеститори имат апетит за нови финансови инструменти, които няма да са засегнати от допълнителните регулации. От JPMorgan считат, че могат да преструктурират експозициите си към експортните кредитни агенции /държавните структури, подкрепящи износа/ в инструменти, подобни на опции върху колатерализиран дълг /CDO/. По този начин се действа с дълговете по кредитни карти, които след колатерализацията се продават на други банки, осигурявайки допълнителен капитал за кредитиране. Засега все още липсва правна формула, по която този подход може да бъде въведен и на пазара на търговски заеми. Какво печелят банките от колатерализацията? Освен че им дава достъп до допълнително финансиране, препродажбата на секюритизирания дълг прочиства балансите им от рискови експозиции и така намалява необходимостта от засилване на капиталовата база.