Най-големите притеснения за отражението на финансовата криза са фокусирани върху България и Румъния, тъй като те са най-бедните и най-зле управляваните нови членки на ЕС, пише в последния си брой сп. Economist. Ръцете на България са вързани от валутен борд към еврото. Това изключва възможността за понижаване на курса на лева с цел да се възстанови конкурентоспособността, което е притеснение на фона на намаляващия износ. Освен това премахва и потенциален буфер, защото централната банка не може да коригира лихвените нива. Дефицит по текущата сметка в размер на една четвърт от БВП изглежда обезпокоителен. Поне фискалната позиция на България е силна, пише изданието. Държавата има малък външен дълг и бюджетен излишък. Това би трябвало да й даде възможност да увеличи публичните разходи при забавяне на икономиката. Загубата на известна част от европарите е смущаваща, но все още се очаква България да получи 11 млрд. евро в годините до 2013 г. Румъния има дефицит по текущата сметка от само 14% от БВП, плаваща валута, която й дава повече гъвкавост и е по-малко зависима от износа за забавящата се еврозона от България. Възможно е обаче да се приземи по-тежко. Заради популистки разходи в подготовката за парламентарните избори тази седмица бюджетният дефицит може да достигне 3,9% от БВП до края на годината. Това не е много по някои стандарти, но все пак би могло да се отрази на желанието на външните страни да осигурят повече средства. Каквато и коалиция да произведат изборите, има дълъг път до сериозната реформа. Кризата може и да е предотвратена, но за източните Балкани все още предстоят нерадостни времена, твърди изданието. През тази седмица новините от Източна Европа продължават да са тревожни, но опасенията за огромен срив от Балтийско до Черно море сега изглеждат преувеличени, обобщава Economist.