Глобалната икономическа криза може да окаже негативно влияние върху разширяването на еврозоната към Източна Европа и да доведе до поредна година на загуби за валутите на Полша, Чехия и Унгария, се казва в анализ на Bloomberg. Трите държави се отдалечават от покриването на критериите за членство във валутния съюз, което вероятно ще отложи приемането им в него. От средата на юли досега полската злота е изгубила 21% спрямо еврото, тъй като страната е изправена пред най-голямото забавяне на икономиката си за последното десетилетие. В същото време Унгария се обърна за помощ към Международния валутен фонд, Световната банка и Европейския съюз за помощ след поевтиняването на форинта с 16%. Чехия също понася сериозни удари от кризата, като волатилността в движението на кроната почти се е утроила и спадът й спрямо единната европейска валута е 13%. Според анализаторите всички тези данни предвещават проблеми свързани с приемането на трите държави в еврозоната. Съмненията относно възможността за покриване на критериите за членство са свързани с това, че в двугодишния предприсъединителен период валутите на страните кандидатки не трябва да регистрират изменения от над 15% на сто спрямо еврото. В случай че има опасност от по-широки движения, централните банки на тези страни ще трябва да се намесват на пазара, използвайки валутните си резерви. Тук може да изникне поредното предизвикателство, тъй като резервите на тези страни намаляват силно през последните месеци. Полша, Унгария и Чехия се присъединиха към ЕС през 2004 година, заявявайки желание да влязат в единното пространство, където еврото е въведено като обща разплащателна единица. Плановете на Унгария да започне предприсъединителните тестове за стабилност през 2010 година „са мираж“, смята изпълнителният директор на ОТР фонд мениджмънт Ищван Хамец. Той смята, че „никой не се нуждае“ от Унгария в единното пространство. По-малко от три месеца след обявяването на целта за присъединяване към еврозоната през 2012 година пък финансовият министър на Полша Яцек Ростовски заявява, че тази дата „не е догма“. Друго предизвикателство пред трите държави е инфлацията. Средното поскъпване на живота трябва да бъде в рамките на до 1,5-процентни пункта над трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната. Към октомври този таван е 4,2%, а в Унгария инфлацията за същия месец беше 6,6 на сто.