Сп. "Икономист"

Инфлацията е лошо нещо, но дефлацията е по-лошо. На 4 май нобеловият лауреат за икономика за 2008 година Пол Кругман предупреди, че се задава инфлация в японски стил, макар че Алън Мелцър - виден историк на УФР, прогнозира повторение на инфлацията от 70-те години на миналия век - и двамата от една и съща страница на вестник "Ню Йорк таймс". Инфлацията обаче е далечна и удържима, докато дефлацията чука на вратите ни и е зловреда.

Годишното понижение е заради падането на цените на енергията

Страховете от инфлация не се основават на спада на потребителските цени през годината до март с 0,4%. Въпреки че това е първото по рода си годишно понижение от 1955 г., то е краткотрайна последица от рязкото падане на цените на енергията. Като изключим храните и енергията, базовата инфлация е 1,8%. Повод за безпокойство е по-скоро неотклонното намаляване на цените, с което се характеризира истинската дефлация. При условие че безработицата доближава 9%, производството е на най-ниското си равнище под потенциала на икономиката от 1982 г. Тази пропаст вероятно ще се разшири. Цените на жилищата не влизат в индекса на инфлацията в САЩ, но тяхното понижаване принуждава домакинствата да намаляват задълженията си, което може да отслаби икономическия растеж в продължение на години. В момент, когато работниците се конкурират за наличните оскъдни работни места, а фирмите си правят взаимно дъмпинг, заплатите и цените ще бъдат подложени на натиск.
Oчакванията за инфлация остават трайни: това чувство само по себе си е добре дошла опора срещу дефлацията. Замразяванията на плащанията и съкращаването на възнагражденията обаче може да промени скоро нагласите на хората. Над една трета от участниците в едно проучване на общественото мнение са казали, че те самите или някой член на тяхното домакинство е пострадал от намаляване на заплатата или на работното време. Индексът на цената на труда се повиши с едва 2,1% през годината до края на първото тримесечие, което е най-малкото нарастване, откакто е започната тази статистика през 1982 г. През 2003 г., когато бяха последните страхове от дефлация, заплащането се увеличи с близо 4%.
Днес дефлацията по-вероятно ще прилича на пагубния вид от 30-те години на 20-и век, отколкото на благоприятната си разновидност (от края на 19-и век), защото търсенето е слабо и домакинствата и фирмите са затрупани с дългове. При дефлацията номиналната стойност на дълговете остава фиксирана, въпреки че номиналните заплати, цени и печалби намаляват. Реалната тежест на задълженията следователно нараства, като кредитополучателите съкращават своите разходи, за да могат да обслужват задълженията си, или изпадат в неплатежоспособност. Това подкопава финансовата система и задълбочава рецесията.

Светът свали паричната усмирителна риза на златния стандарт

От 1929 до 1933 г. цените падат с 27%. Този път централните банки са на своя пост. В САЩ, Великобритания, Япония и Швейцария намалиха краткосрочните лихвени проценти до или близо до нулата и увеличиха значително платежните си баланси чрез изкупуване на дългове. Помага и това, че светът свали паричната усмирителна риза на златния стандарт, която е носел през 30-те години на миналия век. Точно това антидефлационно усърдие обаче е онова, което безпокои хора като Мелцър. Звучи разумно, но инфлацията е по-лесна за преодоляване, отколкото дефлацията. Една централна банка може да повиши лихвените проценти толкова високо, колкото си пожелае, ако иска да спре инфлацията, но не може да съкрати номиналните лихвени проценти под нулата. Дефлацията лишава централните банки от способността им да стимулират харченето, като използват отрицателни лихвени проценти. В най-лошия случай нарастващите дългове и неустойки отслабват растежа, като отравят икономиката чрез задълбочаване на дефлацията и изпращат реалните лихвени проценти нагоре.
Иначе казано, има основателни безпокойства, че когато дойде времето за повишаване на лихвените проценти, УФР може да се въздържи поради политически натиск или опасения от разбиване на финансовите пазари. Тези безпокойства обаче могат да бъдат посрещнати най-добре именно чрез засилване на УФР. Президентът на САЩ Барак Обама трябва да назначи авторитетни и независими хора на двете незаети места в управителния съвет на управлението. Необходимо е Конгресът да остави УФР да емитира собствен дълг - нещо, което ще му даде свобода да затегне паричната политика, без да прибягва до безредни продажби на неликвидните частни дългове, които пое.