Гордън Браун, Wall street journal

Очаквате ли втората вълна на кризата? Моля, посрещнете госта, той вече пристигна! Кризата в банковата сфера успешно прерасна в търговска и се разпространи по цялата планета. Последиците от новата глобална криза усетиха върху гърба си най-силно експортно ориентираните икономики. Първоизточникът на проблема се корени в протекционизма, който зарази на практика всички държави, пише Interfax.
Светът дори не забеляза как финансовият пожар прерасна в търговски. Който още не се е досетил, премиерът на Великобритания Гордън Браун ще го просвети. В статията си, публикувана в „Уол стрийт джърнал“ той призовава към отказ от политиките на протекционизъм и възможно по-скорошно приключване на преговорите от кръга Доха на СТО.
Но интересът на националните икономики взе превес над здравия разум. Ето защо именно търговията се оказа най-сериозната жертва на глобалната финансова криза, попаднала в порочния кръг на ниски обеми на експорт, спад в производството, ръст на безработицата, продължаващо свиване на търсенето и експорта. В резултат - най-потърпевши от кризата се оказаха не държавите с най-развити финансови сектори, а страните, които са силно зависими от износа, пише Гордън Браун в статията си.
В потвърждение на своите размисли британският премиер си служи с данни за огромното понижение при експорта на редица държави. Япония загуби близо половината от експортните си пазари през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на 2008 г. В Китай износът се сви със 17% на годишна база, а 26 млн. души загубиха работата си. Експортът на САЩ се понижи през първото тримесечие на годината с 30%, а вносът с 34% спрямо последната четвърт на 2008 г. В Германия, която е най-големият европейски износител, показателите за експорта отчитат спад от 20% спрямо същия период на миналата година. Около 100 млн. души живеят в недоимък. Казано по друг начин, пише Браун, банковата криза се превърна в криза на търговията.
Създаването на търговски бариери - това е верният способ за преодоляване на сегашната рецесия в световната икономика, заключава британският премиер.
В рамките на преговорите от кръга Доха, започнати още през 2001 г., е предвидено либерализиране на търговията със селскостопанска продукция, както и на редица други категории промишлени стоки между държавите в СТО. Преговорите трябваше да приключат през 2006 г. с пакет от споразумения по намаляване на промишлени тарифи за услугите, по търговските аспекти с правата за интелектуална собственост, с правила на СТО относно субсидиите и антидъмпинга, както и по въпроси в подкрепа на селското стопанство.
Така или иначе, през юли 2006 г. преговорите се замразиха за неопределен срок, защото членовете на СТО, преди всичко развити и развиващи се държави, не успяха да се договорят за методите за либерализиране на търговията с промишлени и селскостопански стоки. През 2007 г. САЩ, ЕС, Бразилия, Индия, Австралия и Япония обявиха отново намеренията си да приключат с преговорите до края на годината, но през лятото на 2008 г., разговорите отново заглъхнаха.