Затваряне на странични канали, изграждане на буни за пренасочване на течението на Дунав са част от европейски проекти, които в момента очакват екологична оценка. Тези мерки ще подобрят корабоплаването по реката, но има опасност да я унищожат, твърди Иван Христов от международната природозащитна организация WWF. “Драгирането е най-добрият вариант, който се предприема, когато има необходимост. При останалите методи се използва техника, която остава в реката и сериозно променя коритото й“, смята той. Според него за всеки регион по Дунав трябва да се направи отделна оценка.
През последните 30 г. нивото на реката е паднало с 1 метър и това създава проблеми за корабоплаването. Експертите предлагат изкуствено да се повиши нивото на реката в 33 точки. Наистина ниските води са проблем за цяла Европа, но у нас реката е напълно естествена и подобни мерки може да навредят на биоразнообразието, смята екологът. Затова е много важно да се вземат адекватни мерки за опазването на реката.
По директивата за водите страната ни е задължена да изготви планове за четирите региона – Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски, до края на 2009 г. Река Дунав обаче не е включена, въпреки че обхваща 45% от територията на страната. „Има трансграничен план за опазването на Дунав и не е нужно реката да фигурира и в плановете за управление, защото е гранична“, каза пък Любка Качакова, зам.-министър на околната среда и водите.
В плана за управление, подготвен от Международната комисия за опазване на Дунав, българският бряг е бяло петно, твърдят от WWF. Вчера екологичната организация за шести път отбеляза Световния ден на река Дунав, която преминава през 14 държави.