Рая Атанасова
Моника Стоянова

Държавата трябва да се намеси в ограничаването на възможностите финансовите институции едностранно да променят условията по кредитите. Това е една от 32-те антикризисни мерки, одобрени вчера от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), който обсъди проекта на националната антикризисна програма.
„Ако ме питате какъв е механизмът, по който държавата ще го направи, не бих могъл да ви отговоря“, призна пред „Класа“ Никола Зикатанов, зам.-председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Не е морално обаче чрез един договор по-силният – в случая банката, едностранно да упражнява натиск и да променя условията, допълни той.
Според Зикатанов най-важното е, че има национален съвет и той обсъжда мерки за стабилизация на икономиката и преодоляване на кризата.
Работна група в тристранката в продължение на месец разгледа набор от антикризисни мерки. Вече са приети 32, за които и кабинет, и работодатели, и синдикати са съгласни, че трябва да се проведат. Останали са около 20, за които още се дискутира и има определени разногласия между социалните партньори.
На заседанието е постигнат консенсус по предложението за съкращаване срока за възстановяване на ДДС, усъвършенстване управлението на евросредствата, изграждането на единна национална информационна система за търсене и предлагане на работна сила към Агенцията по заетостта. Решено е било да се предприемат необходимите стъпки за ускореното приемане на България в еврозоната, както и намаляване на корпоративната задлъжнялост чрез ускоряване на съдебните производства по несъстоятелност, по-опростени и бързи процедури и въвеждане на механизми за изчистване на задълженията чрез клиринг и изграждане на пазар на дългови инструменти.
Отложени са две спешни мерки – за създаване на пазар на природния газ – фирмите свободно да се договарят с доставчици и отделно за транзит, както и предоговаряне на тримесечните заявки за природен газ от страна на бизнеса.
„Това е първата стъпка за ефективен диалог, но незавършена и с общ характер, коментира пред „Класа“ Пламен Димитров, зам.-председател на КНСБ. Според него не става дума за национална антикризисна програма. КНСБ настоява за приемане на правителствена управленска програма за целия мандат, която да интегрира в себе си антикризисната програма. Оттам искат да се преразгледат предложенията за защита на доходите и покупателната способност на наемните работници и техните семейства и безработните. Все още липсва и механизъм за определяне на минималната работна заплата.