Лили Мирчева

Едва 7% от банковите кредити и 5,07% от заемите (между познати) у нас са взети за развитие на бизнес и са свързани с предприемаческа активност. Това показва проучване на Института по социология към БАН за задлъжнялостта на населението и особеностите на българската кредитна система.
Кредитирането на бизнес проекти е високорисково както за длъжника, така и за кредитора. Това обяснява и дисбаланса между банките и техните клиенти, който се наблюдава с настъпването на икономическата криза. Преобладаваща част от анкетираните (60%) смятат, че условията за отпускане на кредити в България са много тежки и че финансовите институции трябва да помислят за облекчаване на изискванията и процедурите за получаване на кредити (78,1%).
Според проучването около една трета от българите са длъжници на банките, като 67% от кредитите и 87% от заемите се използват за разходи, предназначени за покриване на потребности от първа необходимост, включително поддържане на жилището.
"Кризата за хората у нас е настъпила още през 2007 година, тъй като българите още тогава са започнали да теглят кредити само за да оцелеят“, съобщи социологът Духомир Минев. Обобщените данни от изследването показват още, че кредитната карта се използва от близо 20% от анкетираните, а 12,3% изплащат ипотечен кредит.
В същото време бизнесът се оплаква от по-високите лихви (17,4%) при фирмените кредити, от безпричинното и постоянно повишаване на лихвените проценти (9,1%), както и от съществуването на допълнителни такси (20%) и пречки при отпускане на банкови заеми.
Особеностите на кредитите и заемите по предназначение в България са ярък пример за ниските доходи на българските граждани - всеки пети е под прага на бедността. Проучването показва още, че към юни 2009 г. близо 30 на сто от българите ползват банкови кредити, 5% са получили заеми от познати, а други 4,2% имат и кредити, и заеми. Социолозите определят три типа задлъжнялост. На първо място са задълженията за покриване на комунално-битови услуги, т.е. сметки за парно (5,8 %), ВиК (5,3%), ток (3,3%) и телефон -1,6 % от анкетираните. Банкови кредити или заеми от познати се ползват и за покриване на данъци, осигурителни и здравни вноски. Третият вид задължения са за изплащане на кредити (2,9%) и лизинги.
Данните показват, че огромна част от кредитите (76,25%) са теглени от домакинства с доходи до 600 лв., които изпитват затруднения при задоволяване на потребности от първа, дори жизнена необходимост. Изненадващо и за изследователите са оказва, че 35,4% от анкетираните безработни в България погасяват кредити, но само 3% от всички длъжници не си плащат вноските.
Най-много са недоволните (78,1%) от лихвите по кредитите, а 57,1% настояват промените в лихвените проценти да не са едностранен процес за банките. Според 63,5% лихвите трябва да подлежат на държавен контрол. Като критика към дейността на банките е и това, че условията по всеки втори кредит са били променяни в периода на погасяването му.
За целта от БАН настояват да бъде създаден кредитен омбудсман или институция на независими финансови консултанти. Те могат да посредничат в спорни ситуации и да предпазват длъжниците от злоупотреби и произвол на кредиторите.