Европейският съюз (ЕС) започна наказателни процедури заради прекомерен бюджетен дефицит срещу България, Дания, Кипър и Финландия, съобщиха световните агенции. Решението бе взето вчера на срещата на финансовите министри от съюза, в която взе участие и българският вицепремиер Симеон Дянков. Така страната ни се присъедини към 24-те държави - членки на ЕС, срещу които е започната процедура по свръхдефицит. Единствено Люксембург, Швеция и Естония успяха за 2009 г. да ограничат дупката в публичните си финанси под изискуемите от Пакта за стабилност 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).
България завърши 2009 г. с дефицит от 3,9 на сто, като първоначално финансовото министерство бе предоставило по-ниски данни, но правителството се натъкна на анекси по договори за 2 млрд. лв. и така дупката в публичните ни финанси мина позволения праг. За тази година в актуализирания бюджет на страната е заложен дефицит от 3.8% по европейската методология на изчисляване (4.8% на консолидирана основа). За догодина обаче макрорамката е смятана при дефицит под прага от 3%. До момента няма страни, на които са наложени финансови санкции заради свръхдефицит.
На България се препоръчва да свие дефицита си с 0,75 пр. п. до 2011 г, заяви вицепремиерът Симеон Дянков в Брюксел. И предупреди, че тази година бюджетната процедура ще започне много по-рано. Според него, това ще донесе повече сигурност и предвидимост както за домакинствата, така и за бизнеса и ще им помогне да направят по-прецизно разчетите си за следващата година.
Вчера министрите на финансите от ЕС одобриха окончателно приемането на Естония в еврозоната в началото на 2011 г. и определиха валутен курс за превръщането на естонската крона в евро. Естония ще стане 17-ият член на еврозоната. Националната й валута дълго време имаше фиксиран от валутния борд курс спрямо еврото от 15,6466 крони за едно евро. Министрите решиха да го запазят.


Слабото евро дигна държавния ни дълг с 16 млн. евро за месец

---

Държавният дълг в края на май възлиза на 4.94 млрд. евро, от който вътрешният е 1.5 млрд. евро, а външният - 3.44 млрд. евро, съобщиха от Министерството на финансите. Дългът нараства приблизително с 16 млн. евро в сравнение с предходния месец, което нарастване според ведомството на Симеон Дянков се дължи главно на увеличението на външния държавен дълг в резултат на валутно-курсова разлика. В структурата на външния дълг по кредитори основен дял заемат глобалните облигации - 49.5%, кредитите от Световната банка - 22.8%, държавните инвестиционни заеми - 23.7%. Задълженията към ЕС възлизат на 0.4%, а към Парижкия клуб - на 3.1%. В края на отчетния период делът на държавния дълг към БВП възлиза на 14.2%, като запазва нивото си от предходния месец.