Соня Стамболийска
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Машиностроенето и металургията са научните области, към които бизнесът проявява най-голям интерес. Това заяви вчера на форум „Българската наука и бизнесът“ Боряна Димитрова, управител на „Алфа рисърч“. Тя представи социологическо проучване за нагласите на бизнеса да инвестира в науката, проведено сред 106 средни и големи фирми по поръчка на „Вайс профил“. Сред другите области, към развитието на които фирмите се интересуват, са селско стопанство, строителство, технологии, енергетика, икономика. Инженерните науки и медицината са единствените области, в които са определяни в еднаква степен като приоритетни от бизнеса и са добре развити.
От фирмите, които вече са имали взаимодействие с научни институции, 68% от тях смятат, че бизнесът има ясни приоритети за инвестиции в науката. Интересни са условията, които поставят компаниите, за да инвестират в иновации. Около 40% от тях отговарят, че биха вложили средства в наука, ако има данъчни облекчения или ако предварително са наясно какъв ще бъде продуктът. 17% от фирмите са склонни да инвестират, ако могат да подпомогнат перспективни млади учени. Такъв е и процентът на компаниите, които нямат интерес от инвестиции в науката.
От „Алфа рисърч“ откроиха и възможните перспективи на взаимоотношенията между бизнеса и науката. „Науката трябва да слезе от пиедестала на своето високомерие и бизнесът трябва да си даде сметка, че ако не инвестира днес, след няколко години няма да е конкурентоспособен", коментира Боряна Димитрова. Тя обясни, че е необходима по-голяма активност от страна на научните институции при взаимодействието с бизнеса, както и диалог за определяне на приоритетните области. Сред възможните перспективи са и промяна на структурата на българския бизнес към по-висок дял на производството и преориентиране към по-иновативни технологии. Необходими са и облекчения за фирмите, инвестиращи в български научни разработки.
Според „Алфа рисърч“ могат да бъдат направени две интерпретации на този резултат. Едната е, че има нисък иновационен капацитет на българския бизнес, а другата – слабата активност и видимост на продукцията на научните институции. 17% от фирмите пък смятат, че няма български разработки в областта, в която работят. Подобен е и процентът на компаниите, които внедряват директно чужди разработки. Въпреки малкия интерес за инвестиране в иновации от страна на бизнеса, всяка пета компания смята, че в повечето области българската наука е на високо равнище. Над 50% пък са отговорили, че тя е на средно или в повечето области на ниско равнище. Забелязва се също, че голям процент от фирмите (27%) остават без мнение. От сътрудничилите с научните институции 70% от представителите на бизнеса остават удовлетворени, като най-честа причина за положителните нагласи са инвестициите в конкретни научни разработки и в млади учени. Само 2% от фирмите заявяват, че не са доволни от работата си с научните институции. Според данните от изследването 5% от фирмите смятат, че държавата има ясни научни приоритети, в които да инвестира, а 72% смятат, че няма. Оценката на бизнеса за самия него обаче е по-висока в това отношение. 57% от компаниите отговарят, че бизнесът има ясни приоритети в науката, а според 26% - такива не съществуват.

Предприемачите

„Нашият опит доказва, че е възможно бизнесът ползотворно да сътрудничи с българската наука“, коментира Димитър Хрусафов, управител на „Вайс профил“. Той обясни, че държавата би трябвало да се радва и да търси нови начини да мотивира българския бизнес в стремежа му да използва достиженията на българските учени. „В този смисъл държавата е длъжник на бизнеса. Когато един бизнес се развива, той търси иновации. Това е посоката“, коментира Хрусафов. Той обясни, че фирмената стратегия на компанията е да инвестира в нови технологии и иновативни продукти. И такава е въвеждането на безоловна технология при производството на профили. Това е важно постижение, защото прави дограмите безопасни за разлика от токсичната обработка с оловни стабилизатори. Иновацията е дело на учени от Химикотехнологичния и металургичен университет, с които компанията си сътрудничи от години. „Студенти от университета се обучават в модерната лаборатория на фирмата и после започват работа в нея“, коментира Хрусаров. Той открои като един от сериозните успехи на „Вайс профил“ закупуването на единствената по рода си технология ин витро размножаване на дървото Пауловния (известно като „дървото на императрицата“ от покойната вече проф. Недялка Загорска). „Дървото е с произход от Китай и е уникално, защото дървесината му може да се използва, като достигне възраст едва 7-8 години“, обясни той. Едно от основните приложения на дървото е за суровина като висококачествена дървесина. Други приложения могат да бъдат в строителството, самолетостроенето, производството на мебели и най-различни сувенири, както и за производство на биомаса. „Икономическият ефект, който очакваме от тази инвестиция, е огромен, защото приложенията на този вид са много“, коментира Хрусаров. Той добави, че в процес на регистрация е световна фондация „Гласът на майката земя“ със седалище в Лондон, която ще се занимава със засаждането на дървото в Европа.