Потомците на Гео Милев и на жертвите на Народния съд застанаха един срещу друг. Причината? Една паметна плоча. Която може да бъде поставена (а може и да не бъде) върху сградата на драматичния театър в Стара Загора, който носи името на големия поет, чийто дух на европеец ще остане безсмъртен.
И Гео Милев, и убитите от Народния съд са жертва на терора. Терорът няма цвят, независимо че някои го определят като бял, червен, кафяв или черен. Той е просто позор и срам за нацията. А смъртта на жертвите е оставила дълбока рана в битието и съзнанието на българите. Рана, която продължава да кърви болезнено, въпреки огромната дистанция във времето, която ни дели от трагичните събития. Раната никога няма да зарасне окончателно. Защото поколенията имат памет. Защото всяко живо същество милее за предците си.
Тогава?! „Животът продължава!“, казват мъдреците и гледат напред. Ние трябва да сторим същото. Да прочетем страницата от историята, да я отгърнем и да погледнем в бъдещето. И да си подадем ръка в името на децата си – независимо дали сме свързани с потомците на Гео Милев, или с жертвите на Народния съд. Така по-леко ще носим в душите си и раните от миналото.