Италианската опера е писана за българските гласове, възкликна музикалният наблюдател на RAI Андреа Мерли, след като чу и видя „Дон Карлос“ на хълма Царевец. И ни посъветва да си пазим артистите, защото са национално богатство, желано по световните сцени.
„Пазете си театрите! Дано не се превърнат в бинго зали, или магазини за килими! Политиците лесно се отървават от творци и институции, когато има криза и депресия“, алармира британският актьор Лесли Грантъм, очарован от шанса да се снима в българска кинопродукция.
А реформата в сценичните изкуства е вече факт. Въпреки съпротивата на гилдията правителството й даде зелена улица. Откъдето и да я погледнем, ще предизвика съкращения в артистичните редици. Оперни певци ще се разделят със сцената. Дългогодишни оркестранти - със своите инструменти. Щатовете в драматичните театри ще се свият. Стотици творци, които умеят само едно – да правят изкуство, ще останат без работа. Всеки ще преглъща трагедията по своему. По-страшното е какво ще преглъща през идните години младото поколение. Ще чуе ли за Шекспир и за Оскар Уайлд? Ще се докосне ли до Верди, Моцарт и Чайковски? Или ще затъне завинаги в чалгата, която ни притиска отвсякъде? На този въпрос трябва да си отговорят политиците, които преглътнаха реформата.