Болезнена министерска откровеност буквално ни удави в последните дни. След като министърът за българите в чужбина Божидар Димитров обяви колегите си, които работят в сферата на историята и археологията, за „шибани“, министърът на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова допълни картината с констатацията, че „82% от общопрактикуващите лекари са неграмотни“. Тази оценка, която дават двамата членове на изпълнителната власт на своите колеги от съответната гилдия, към която принадлежат и в която ще се върнат след време, повдига няколко въпроса.
Първият е свързан с умението да употребяваш властта. Добрият мениджър и добрият министър мотивира хората, а не ги ругае. Дори и много да му се иска.
Вторият въпрос е свързан с възпитанието. Ако то е добро, този, който сгафи тежко, си признава. И се извинява, което пък е признак на достойнство – качества, които все още се считат за ценност.
В случая не наблюдаваме подобни тенденции, което е обезпокоително. Защото освен всичко друго, деградивните критики не мотивират желанието за реформи, а го стопират.