Здравният министър Анна-Мария Борисова подаде вчера оставката си и тя бе приета без възражения. Очевидно е защо – проблемите в сектора са толкова тревожни, че всеки българин ги изпитва на гърба си. Пациентите страдат от липса на пари за клинични пътеки, медиците от липса на пари за заплати и в крайна сметка не е ясно кои болници ще останат и кои не. Нито пък как ще се лекува в тях.
Това е вторият министър на здравеопазването, който си отива в рамките на управлението на този кабинет. Което пък говори, че следващият, който ще поеме този пост, трябва да е абсолютно наясно с всички европейски практики, както и с това как те могат да бъдат приложени от нас. Очевидно е, че няма да се измисля нищо ново с тази реформа. Просто трябва да се избере най-подходящият модел, който да защитава и конституционните права на гражданите за здравеопазване. Нищо повече. Затова обаче се иска визия. А не тепърва някой да влиза в сектора, да се запознава с проблемите в него и тогава да предлага решения, които будят единствено желание за протести.
За да има успех такава реформа, се иска още и умение да се води диалог, да се обяснява ясно и да не се влиза в излишни спорове. Така няма да има нужда от нови охранителни будки пред Народното събрание, които да пазят парламента от протести.