Напрежението между лекарското съсловие и кабинета ескалира и все повече заприличва на игра на нерви, изходът от който е непредвидим. Какво се получава? От едната страна на барикадата са медиците заедно със синдикатите, които са крайно недоволни от недофинансирането на системата. От другата страна е кабинетът с рестриктивен бюджет и желание за реформи, каквито засега му е трудно да направи заради острата обществена реакция.
По средата на този труден спор е пациентът, който получава все по-лошо обслужване и перспективите хич не са добри, ако не се намери изход от задънената ситуация, виновник за която са и всички предходни правителства, които отлагаха реформите във времето, за да не трупат негативи.
Съвсем естествено възниква въпросът: и все пак можеше ли това напрежение да бъде избегнато. Вероятно да, ако диалогът се провеждаше разумно и ангажиментите, които се поемаха от двете страни, се спазваха. В такива сложни ситуации най-важно е доверието между двете страни, а не желанието да се надхитри другия.
„Лечение“ за болното здравеопазване, изглежда, не може да има, без да се случат реформите в него. И колкото по-бързо, толкова по-добре.