Лидерът на СДС Мартин Димитров получи вчера подкрепата на своите съпартийци на заседание на Националния съвет. За какво обаче? Резултатите на сините от президентския и местния вот са катастрофални и за всички е ясно, че ако това се повтори на парламентарния вот, такава партия няма да има в Народното събрание. Освен, разбира се, ако тя не влезе като присъдружна на друга, по-мощна от ДСБ, дясна формация.
За постепенното изчезване на синята идея се говори отдавна и е тъжно, че то става не без усилията на лицата й. Непрекъснатите препирни между първите хора в СДС, предателствата, обвиненията в корупция и очевидната липса на креативност доведоха партията до състояние, в което единственият разумен въпрос е: накъде сте се запътили? И тъй като отговор няма, може да се очаква, че и там не знаят много точно. Което, както и да се погледне, е много жалко, защото точно СДС се превърна в символ на промяната преди повече от 20 години и събираше стотици хиляди хора на митингите си. Днес този ентусиазъм е просто спомен, а надеждите на хората за промяна се свързват с други политически субекти. В такива ситуации обикновено се поема политическа отговорност и се търсят нови лица, нови идеи и нова енергия, които може да върнат доверието в традиционната партия. И в никакъв случай не се казва на черното бяло и на липсата на резултати - успех.