Професионализацията на армията и премахването на наборната служба са били извършени прибързано, каза вчера министърът на отбраната Аню Ангелов. Вместо процесът да започне в началото на 2010 г., както е било по план, той приключил още през 2007 г. При това реформата трябвало да се изпълни постепенно – в рамките на две години, а не както при нас – само за шест месеца.
Промените в твърде консервативните български институции се правят или много бавно – в 95% от случаите, или много бързо – както твърди Аню Ангелов, имайки предвид края на казармата.
Министърът обаче не е много прав. Замяната на наборните с кадрови войници съвсем не беше рязък и прибързан процес. Той започна още в началото на миналото десетилетие и също се проточи достатъчно дълго. Друг е въпросът, че решението на парламента за край на казармата към 1 януари 2008 г. дойде малко изненадващо за ръководството на армията.
Това обаче далеч не се оказа такъв значим проблем. Отпадането на наборната служба протече безболезнено, защото нуждата от голям брой редници отдавна бе отпаднала след няколкото етапа на масови съкращения в БА, стартирали още от правителството на Иван Костов през 1999 г. Към 2005 г. наборните войници бяха вече в тежест и безделничеха по поделенията. Доста от тях останаха да служат вече като кадрови военнослужещи, за което естествено нямаха нужда от допълнително обучение. Много донаборници пък, достигнали възраст 24-25 години, така и не бяха повикани, защото нямаше щат за тях.
Ето защо пет години след края на казармата коментарите на министър Ангелов изглеждат видимо извън контекста на реалните проблеми в БА днес. И по-добре усилията на властимащите е да се насочат към решаването им.