Оловно-цинковият комбинат в Кърджали може да спре окончателно работа следващата седмица, ако металурзите спрат пещите. Тогава вече няма да има връщане назад, или най-малкото то ще струва доста повече от дълговете на фирмата сега - над 300 млн. евро.
Затова, ако някой държи да има оловно и цинково производство в Кърджали, трябваше предприятието да бъде обявено в несъстоятелност и да се премине към процедура по оздравяване. Може би тогава щеше да се намери и истински инвеститор, който не само да разсрочи дълговете, но и да инвестира в производството. Не просто да плаща наем за пещите и след година да си замине, оставяйки след себе си погром. Запознатите сигурно си спомнят, че подобни предложения имаше и към части от "Кремиковци". Всички знаят какво се случи там.
Сегашното положение в Кърджали изглежда с един-единствен изход и той е затваряне на производството. Защото, ако се спрат пещите, пускането им отново означава да се построят отново, а това струва доста скъпо. При това кредиторите може и да не получат и минимална част от парите, които са вложили от доверие към сегашния собственик Валентин Захариев, който по-рано беше собственик и на "Кремиковци".