Над 6900 са автобусите на възраст над 15 години у нас, които са получили лиценз за вътрешни превози, стана ясно вчера. Броени дни след кървавата трагедия край Ямбол, в която загинаха 17 души, Държавната автомобилна инспекция (ДАИ) провери предварително всички автобуси, пътуващи по повод 2 юни за връх Околчица.
Отговорността и суетнята на служителите в ДАИ, разбира се, беше предизвестена – Ботевите тържества също се честват масово и също предизвикват колони от граждани и автобуси по опасно лъкатушещ планински път. Само че инициативата и строгияj ред, които се опитват да демонстрират висшите държавни чиновници, отговарящи за сигурността на автомобилния транспорт, са ужасно закъснели. Както, уви, закъсняват много важни, неотложни неща в страната. Защото у нас често чакаме да ни сполети непоправимото, преди да се замислим за промени. Защо трябваше 12 български деца да загинат трагично в ледените води на Лим, за да се забранят нощните пътувания на ученици? Защо трябваше да загинат 5 български момчета в Кербала, преди висшите ни военни да се замислят по-сериозно за безопасността на контингента ни в Ирак? Защо загинаха 9 пътници във влака София-Кардам, за да се забрани тютюнопушенето в железопътния транспорт? За съжаление тези примери в най-новата ни история са твърде много. А когато говорим за човешки живот, за закъснелите решения няма прошка.