Диана Йосифова

Глобалната икономическа криза роди поредните нестандартни мерки на държавата спрямо банковата си система именно в региона на Централна и Източна Европа, където се намира и България. В Унгария правителството и местните банки се договориха да бъде създаден етичен кодекс, според който трезорите да не вдигат едностранно и без предупреждение лихвите през следващите два месеца. Всичко това, естествено, бе решено заради негово величество клиента, който често се оплаква, че трезорите едностранно променят условията на вече сключени договори, и то в техен ущърб. Пример за това са заемите в чужда валута. След като кризата значително обезцени унгарския форинт, месечните плащания по тези кредити значително се увеличиха.
За унгарския данъкоплатец обаче има и една добра новина. Държавата продаде еврооблигации на стойност един милиард евро, с което може да си спести харченето на пари от заема за 25 мрлд. евро от МВФ до края на годината. Целта е с парите от еврооблигациите да се завъртят оборотите на унгарската икономика, която забави темповете си на развитие заради кризата.

Особености на родната банкова система

Подобна тенденция е малко вероятно да се случи на родна почва. На първо място, защото рязката обезценка на националната валута е почти невъзможна при фиксиран курс спрямо еврото и в условия на валутен борд. Освен това ударът върху родната икономика тепърва предстои. И не на последно място - и стари, и нови управляващи твърде предпазливо говорят за споразумение с МВФ, а стартът на преговорите с фонда се отлагат в бъдещето.
Не че и у нас не се намериха организации и браншове, които да се жалват от високите лихви. През февруари т.г. от Строителната камара предложиха двегодишен мораториум върху лихвите по кредитите за хора, които са ипотекирали единственото си жилище. През март превозвачите на свой ред също се наредиха на опашката от желаещи за мораториум върху лихвите на кредитите, получени от транспортни фирми „във връзка с облекчаването на транспортния бранш в условията на икономическа криза“. Дори бе създадена Асоциация на пострадалите от кризата и бяха организирани няколко протеста срещу банките с не особено голяма посещаемост.
Още преди две години, когато кризата изглеждаше като далечна заплаха, еврокомисарят Меглена Кунева пък се обяви за създаването и въвеждането на общи стандарти за потребителски кредити.

Трезорите са невинни до доказване на противното

Вярно е, че на редовия коректен кредитополучател лихвите му излизат доста „солени“. Дори и на Комисията за защита на конкуренцията действащите нива й се видяха съмнителни. Затова КЗК миналата седмица започна изненадващо и безпрецедентно разследване срещу банките у нас за картелно споразумение заради високите лихви по депозитите и кредитите. Подобно на сцена от екшън филм комисията дори прерови офиса на Асоциацията на банките в България, за да търси доказателства за картел и повдигна болезнените въпроси. Сред тях: защо финансовите институции не понижават лихвите по кредитите, след като пада основният лихвен процент, след като БНБ сваля размера на минималните задължителни резерви, удължава срока, след който банките са длъжни да заделят 100% от размера на необслужвания кредит и т.н. Според КЗК поведението на банките не съответства на политиката на БНБ. Акцията изуми висшите банкери. А националният трезор я определи като проява на „демонстративна показност“.
От друга страна не можем да обявим като категорично „виновни“ финансовите институции у нас, защото те разчитат на депозитите при набирането на необходимия им финансов ресурс. А лихвите по спестяванията са високи. От тях обаче редовият депозитар не се оплаква, въпреки че вече се чуха първите призиви на топ банкери, че „депозитната война“ може да застраши финансовата стабилност.
Всички това показва колко различни са банковите пазари у нас и в една Унгария. Макар и да сме в един и същ регион общо хапче, универсално лекарство срещу кризата не може да бъде предписано или взето от всички правителства в ЦИЕ.