До миналия петък живеех със заблудата, че този въпрос отдавна е решен и по него вече няма никакви неясноти – болшевизмът и нацизмът са вредни идеологии от един и същи порядък, еднакво осъдими са (забранени със съответните закони), дори и когато ги наричаме „фашизъм“ и „социализъм“.

Защото ние под „социализъм“ вече не разбираме онова, което може би е имал предвид Дядо Благоев, а горчивия спомен от тоталитарната държава с концлагерите, унищожаването на интелигенцията и частната собственост, военизираната прокуратура по съветски образец и пр. Затова и не очаквах тази реакция на публиката, когато споделих една статия под заглавие „Сенките на тоталитарните идеологии на 20 век“.

Един мой познат – понастоящем депутат няма да казвам от коя партия, за да запазя загадъчност, – написа в коментар: „Много е некоректно да се отъждествяват социализмът и фашизмът“ и пред мен възникна резонния въпрос и не само възникна, но и му го зададох: „ Кое обидихме, заради кое от двете се засегнахте – заради фашизма или заради социализма? В случая и двете хипотези са правдоподобни“. Не разбрах той на „фашизъм“ ли се обиди или на „социализъм“ – види се, според него едното е хубаво, а другото е лошо и затова не бива да се сравняват, за да не се обиди хубавото. Така е и с почти всичко останало – когато се стълкновят две неща, непременно едното трябва да е добро, а другото зло (не знам какво ще прави умнокрасивитетът, ако се скарат Борисов и Пеевски) и някак недопустима остава мисълта, че и двете може да са зло или пък че и двете може да са добро. Макар че между две наистина добри неща стълкновенията са рядкост, клоняща към нула.

Фашизмът (нацизмът) и болшевизмът (социализмът, комунизмът) са агресивни идеологии, които, добрали се до държавната власт, стават тоталитаризми. А вече като разновидности на тоталитаризма те са почти еднакви. Различават се комай само по това, че за фашизма (нацизма) фетиш е расата, докато за болшевизма (социализма) фетиш е класата. В цитираната статия се обясняват много прегледно спецификите на тоталитаризма, които с тревога наблюдаваме и днес у съвременните ляволиберални движения:

• Езикът на моралната непогрешимост – и двете претендират за абсолютна истина; днешните woke-движения, радикалният феминизъм или климатичният фанатизъм често третират несъгласието като ерес.

• Култура на отмяна – днес се налагат практики, напомнящи доносничеството и общественото заклеймяване от тоталитарните режими.

• Принудителна еднаквост – от културни квоти до агресивна джендър-идеология; натиск за уеднаквяване на ценности, подобно на болшевишкия „нов човек“ или нацисткия „чист ариец“.

• Глобалистичен елемент – нацизмът, болшевизмът и woke-движенията се виждат като универсални мисии, откъдето омразата към патриотизма и семейството.

Порокът на тоталитаризма е стар като света, като грехопадението. Той поставя човека на мястото на Бог, опитвайки се да докаже, че той, човекът, е най-висшето същество, получено по еволюционен път, като по някаква космическа ирония в процеса на това доказване принизява човека до безименна бурмичка в голямата историческа машина на прогреса и славния път към изграждането на рая на земята. Бурмичка, която ако не желае да се саможертва, трябва да бъде жертвана пред олтара на расата, класата, световната революция, светлото бъдеще и идните поколения. Къде е тук разликата между нацизма и болшевизма? При това и двете са антиклерикални, като лидерите им са тайни ревностни окултисти. И двете са еднакво нечовешки. Така че моят познат, депутатът, да има да взема – свъсвам коректно е да се отъждествяват фашизмът и социализмът, особено като държавни практики, а не като теоретични идеологии. И не са само те. Грехът на гордостта и богоотхвърлянето, откъдето и хюбрисът на човешкото предизвикателство, на илюзията за самодостатъчност, върховност и непогрешимост, се проявяват на всяка крачка. Дори „горд“ масово се приема като някакъв особено положително качество – „горд съм, че съм българин; горд съм, че децата учат в чужбина; горд съм, че колата ми е по-готина от твоята“. Защо? Заради произтичащото от греха тщеславие и манията по превъзходство над другите, макар и само по някакъв съвсем периферен показател, например най-добрия футболист сред политиците.

Затова са идеологиите – за да оправдаят стремежа към превъзходство. Затова са и научните доказателства за превъзходството на арийската раса, затова са и научните доказателства, че пролетариатът е най-прогресивната класа, откъдето и „гробокопач на капитализма“, казано впрочем със същата гордост, за която стана дума преди малко. Преди време една жена във връзка с идеологиите каза: „Бог е уредил света с десетте заповеди. Идеологиите са грях“. И ако идеологиите обслужват греха на греховете – гордостта, – то те наистина са грях и може би затова консерватизмът никога не е признал себе си, не се е нарекъл „идеология“, а предпочита да бъде приеман като начин на мислене, като мироглед. Може консерватизмът не е типична идеология, не за друго, а защото е религиозен, а идеологиите идват да компенсират отсъствието на религия. Макар че от друга страна някои хора разглеждат и религиите като идеологии. Ето впрочем една класификация на идеологиите:

Класически политически идеологии

Либерализъм – в центъра е индивидът, неговите права и свободи; защитава свободния пазар, демокрацията и правовата държава.

Консерватизъм (с уговорка, че не е типична идеология) – акцентира върху традицията, институциите, религията и постепенното развитие вместо революционни промени.

Социализъм (социалдемокрация) – издига равенството и колективните интереси; настоява за обществен или държавен контрол върху средствата за производство.

Комунизъм – радикална форма на социализма, целяща премахване на частната собственост и класовото разделение, основан върху идеите на Маркс и Енгелс.

Анархизъм – отхвърля всякаква форма на власт и принуда, залага на самоуправление и доброволни общности.

Фашизъм – авторитарна, националистическа и колективистична идеология, отхвърляща либерализма и марксизма, издигаща култа към държавата и лидера.

Нацизъм – разновидност на фашизма с централен елемент расизма и идеята за „арийско превъзходство“.

Социално-икономически и културни идеологии

Национализъм – поставя на първо място нацията като върховна ценност и политически субект.

Феминизъм – настоява за равни права между половете, преминавайки през различни „вълни“ на развитие.

Екологизъм (зелена идеология) – акцентира върху опазването на природата, устойчивото развитие и ограничаването на индустриалното замърсяване.

Глобализъм – визия за интегриран свят с общи икономически, политически и културни връзки.

Антиглобализъм – критика към глобализацията и защита на локални култури, икономики и идентичности.

Мултикултурализъм – възглед, че различните култури могат да съжителстват равноправно в едно общество.

Идеологии, свързани с религията

Християнска демокрация – съчетава етичните принципи на християнството със социално-пазарна икономика. Оксиморон, защото властта не може да идва хем от Бог, хем от хората (народа).

Ислямизъм – настоява за прилагане на шариата в обществото.

Хинду-национализъм (Хиндутва) – съчетава религиозни и националистически идеи в Индия.

Съвременни и постмодерни течения

Неолиберализъм – модерна форма на либерализма, акцентираща върху свободния пазар, приватизацията и дерегулацията.

Неоконсерватизъм – акцентира върху традиционните ценности, но с активна външна политика и интервенционизъм – също на границата с оксиморона.

Прогресивизъм (ляв либерализъм) – права на малцинствата и културна еманципация; вяра в перманантния прогрес

Популизъм – по-скоро стил на лицемерие, отколкото завършена идеология, но играе роля в съвременната политика, противопоставяйки „народа“ на „елита“.

Изобщо, както се вижда, идеологиите лесно могат да бъдат групирани по двойки, които да се противопоставят една на друга. Но не това е интересният въпрос. Интересният въпрос е следният:

Възможно ли е да настъпи ситуация, в която лявото и дясното, либералното и консервативното да се окажат от една и съща страна на барикадата и тогава кой ще е от другата страна?

А още по-интересният, да не кажа най-интересният въпрос е коя аджеба ще е тая ситуация, в която леви и десни, либерали и консерватори ще се окажат от една и съща страна на барикадата! Извънземно нашествие? Няма ли това да компрометира принципа за единство и борба на противоположностите? Няма ли да постави под въпрос изобщо демокрацията? Не знам… Но продължавам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.