В ГЕРБ има две линии на поведение, когато става дума за бюджет и финанси. От едната страна са премиерът Росен Желязков и финансовата министърка Теменужка Петкова, които обясняват, че проблем няма, макар отлично да знаят, че има — и че той е огромен.

Това поведение, макар и нечестно, може да се оправдае, ако играят за спечелване на време, в което здравите сили да кажат „край“ на прахосничеството и да потърсят финансиране за преходния период, докато върнем публичните финанси в ред.

От другата страна е Владислав Горанов — бившият финансов министър, последният въобще, който е опитвал да опази поне публичните финанси от това да бъдат пробити. Санкцията по „Магнитски“ е дъвка за балончета на залязващи политически звезди като Кирил Петков и Асен Василев, които позволиха и бюджетът да се превърне в поле за популизъм. Единствено Горанов до момента ясно сочи, че има проблем. За него това е назряващият дефицит от 8% спрямо БВП догодина, ако не се вземат мерки.

Преди да продължим, нека поясним какво означава това. Дефицит от 8% спрямо БВП означава той да е 17 милиарда лева. И понеже не живеем в годините от 2003 до 2008 г., когато фискалният резерв съставляваше видима пропорция спрямо брутния вътрешен продукт и всички наддаваха с идеи как да го прахосаме, днес той отсъства. Не може да послужи като източник на финансиране на дефицита и ще трябват нови заеми — за 17 милиарда лева. Но освен за дефицита, ще ни трябват нови заеми и за да разплатим стари заеми, за чието погасяване ще настъпи време, и така потребността на България да тегли нови заеми догодина ще стигне 20 милиарда лева, или 10,1 милиарда евро — според валутата, в която ще бъде съставен бюджетът за догодина.

На този фон бодрячеството на Росен Желязков и Теменужка Петкова има логика само ако цели да скрие тежката ситуация, докато си изтеглим десетте милиарда евро — евентуално още през януари 2026 година. Ударно. Преди да излезе отчетът за 2025 година. И понеже тази година се нарушиха редица дългогодишни традиции за оповестяване на ключова информация, включително и десетилетни, няма да се изненадам, ако останем без бюджет, докато не си изтеглим новите заеми. Или поне огромната част от тях — за 18 милиарда лева, каквито са одобрени и в бюджета за тази година.

Това беше катастрофичният сценарий — при условие, че не се вземат спешни мерки.

Какви мерки се взимат, ще разберем може би още тази седмица. До края на месеца по закон трябва да се внесе проектобюджет, а преди това трябва да видим предложенията за редакции на данъчните закони, които ще действат догодина.

Нямаме преходен период от редовно към служебно правителство. Нито имаме преход от служебно към редовно правителство. Дори фактът, че парламентът е в самоотлъчка, пак на теория трябва да дава спокойствие на финансовото министерство да състави такива проектозакони, с които да върне доверието, че България не отива в блатото, откъдето се измъкнахме през 1997 година. Ако проектобюджетът се забави, обяснението ще е „тупане на топката“. Причината? Според мен тя се съдържа в катастрофичния сценарий по-горе.

Нека не се залъгваме за трагизма на ситуацията

От началото на века не е имало десетилетие, в което да се изтеглят повече от три международни дългови емисии. От 80-те години на миналия век не е имало десетилетие, в което България постоянно да задлъжнява. Е, десетилетието, в което живеем, е прецедент и по двата показателя. Само през 2021 година не сме теглили външен заем. И според прогнозите — до 2028 година, през всяка от следващите три години ще теглим външни заеми.

Това е задлъжняване по бай-Тошовски.

В интервю пред Стойчо Керев през 1997 година Тодор Живков обяснява, че през 80-те години сме имали сериозен златен резерв и чуждите банки са „ни молили“ да теглим заеми от тях. Когато, седмица след новината, че ще приемем еврото, Борисов трябваше да коментира поредния абсурден вот на недоверие, той заяви, че имало безпрецедентен интерес към българския дълг и инвеститорите наддавали да ни дадат пари на заем.

В един от бюджетните дебати лидерът на икономическата мисъл в ДПС „Ново начало“ заяви, че си е дал сметка как в задлъжнелите държави здравеопазване, магистрали и пенсии са супер, а при нас — дисциплинираните — всичко е батак. И затова не трябвало да се притесняваме да теглим нови заеми.

Възможно ли е наистина 30 години след катастрофата мисленето ни да се е върнало в изходната си точка?

Дори и политическата ни класа да е заразена с някаква форма на златна треска — в случая на евротреска — и в главите ѝ да е само усвояването на евромилиарди от заеми, след като отново се връщаме към активна монетарна политика и зарязваме валутния борд, пак трябва да има поне елементарни усещания за срам и предпазливост.

Точно тя може би обяснява политическата криза след тирадата на Бойко Борисов, когато видя резултатите от изборите в Пазарджик. Не беше убедителен. Не може един областен град да бутне властта — при цялото ми уважение към Пазарджик и пазарджиклии.

Много по-вероятно е да се разиграва сценарий за прелюдия към нещо от сорта на служебно или експертно правителство. Може дори правителство на националното съгласие. Един такъв премиер ще стане гръмоотвод за обществения гняв, когато видим, че големите заеми от тази година продължават и в следващите. Или когато ни се сервират по-високи данъци. Или когато започнат икономиите.

В началото ще е като Любен Беров. Ако успее — ще е като Стефан Софиянски през 1997-а (дано, ама надали), а ако се провали — ще стане новият Жан Виденов. Всички ще мразят него, въпреки че Асен Василев и „Промяната“ тласнаха България по пътя на прахосничеството. Въпреки че Борисов и Пеевски трябваше да си дават сметка за историческите уроци, но не счетоха за необходимо да го направят.

Паметта на тълпата е къса. Кой ще си играе да мисли, търси и обвинява някой, за когото е скандирал само преди няколко години. Далеч по-практично е на тълпата да се подхвърли назначен виновник.

И още една логическа последователност, която като човечество не можем или не искаме да надраснем: когато се харчи и прахосва — всички получаваме и всички мълчим. Когато дойде време за реформи, винаги се подхожда селективно. Едни са яли кебапчета и реват. Други са яли и се скатават, защото може и да им се размине.