Борислав Михайлов

Гласуването по интернет става все по-приемливо за българите. Вече 35% биха гласували по електронен път, ако това бъде регламентирано със закон. Данните са от представително проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) за отношението към проекта за изборен кодекс, който преди дни бе внесен в деловодството на парламента. Идеята да се гласува по интернет е подкрепяна най-често от мъжете, от младите българи и от тези на средна възраст, от образованите, от хората със стандарт над средния, от жителите на столицата и на областните градове. Привържениците на ГЕРБ и на Синята коалиция по-често от останалите одобряват интернет вота. При въпрос, който не се отнася до личното желание, а до принципната възможност да може да се гласува по интернет, обществената подкрепа за идеята е още по-висока - 54% от анкетираните одобряват предложението на всички видове избори да може да се гласува и по електронен път. Едва 19% са против.
Общественото мнение е раздвоено почти 50 на 50 по въпроса, дали са защитени личните данни на избирателите. Най-силно недоволстват от това, че личните им данни се излагат на публични места, хората на възраст между 30 и 39 години, жителите на малките градове и негласуващите. Всеки трети от последните две групи, заедно с хората на възраст между 50 и 59 години, се притеснява също така, че тайната на вота не е защитена. Не това обаче е най-големият страх на гласоподавателите. Резултатите на НЦИОМ са категорични - близо две трети от българите имат опасения, че изборните резултати могат да бъдат манипулирани.
Основен проблем на изборния процес у нас е купуването на гласове. Той е сочен като най-честото изборно нарушение както в отговор на открит въпрос (при който на анкетираните не се предлагат варианти за отговор) – от 37%, така и при закрит (с предложени варианти за отговор) – от 53%. Купуването на гласове неизменно заема първото място сред изборните нарушения във всички изследвания на НЦИОМ от последните години. Като втори по значимост проблем в последното проучване се посочва „изборният туризъм”. Под това понятие интервюираните разбират организирано „гласуване с автобуси от Турция”, както и гласуване на повече от едно места.
Тревожно е, че за последните три години делът на готовите да гласуват срещу заплащане нараства четири пъти – от 4% на 17%. В това отношение има и добра новина - 83% твърдят, че при никакви обстоятелства не биха гласували срещу заплащане.
Изследването на НЦИОМ показва още наличието на висока обществена подкрепа за промени в изборните закони. Социолозите я обясняват със силното желание за по-голяма справедливост на изборния процес. С най-голямо одобрение – от 71% от анкетираните, се ползва идеята на местните избори право да гласуват да имат само гражданите, живели не по-малко от 12 месеца в съответната община. Цели 55% одобряват забраната на т.нар. политическо номадство в общинските съвети – когато общински съветник напусне групата си, да не може да преминава в друга или да стане независим. Идеята за създаване на постоянна изборна администрация се ползва с 42% подкрепа, а създаването на регионални преброителни центрове приветстват 47% от участниците в проучването на НЦИОМ.