София /КРОСС/  Намираме се в навечерието на един може би фатален акт - утвърждаването на бюджетните перспективи за следващите три години, който вместо да насочи България към средноевропейските инвестиции за наука - 3% от БВП ще я извади от списъка на цивилизованите страни с равнища по-ниски от 0.2%. Българските медии да се ангажират с активна и обективна обществена намеса, за да не бъде позволено да се случи това национално унижение. За това призовава в отворено писмо до медиите биофизикът Лъчезар Аврамов, единственият български учен, номиниран за наградата за върхови научни постижения на ЕС "DESCARTES PRIZES – Excellence in scientific research".

Публикуваме останалата част от писмото:
Предстои приемането на бюджета на България за 2011 г. Според икономическата и социална стратегия за развитие на Европейския съюз, към който ние принадлежим, единственият механизъм както за преодоляване на текущата икономическа криза, така и за осигуряване на бъдещия просперитет на Европа е повишаването на "конкурентоспособността". Това може да бъде постигнато единствено чрез увеличаване на обществените разходи за наука, иновации и образование.

В пълна противоположност на цивилизационните тенденции, в последно време особено зачестиха изявления и действия на висши представители на правителството, насочени както против науката и образованието, като обществени дейности, така и директно против носителите и създателите на научното знание - учените: "Науката не е важна по време на криза" – Дянков, "Ние не виждаме как до 2020 г. парите за наука могат да нараснат на повече от 0,6 на сто"- Игнатов, "Като им спрем парите, сами ще се закрият" – Дянков. Вместо да се провежда политика за достигане на средноевропейски стандарти във финансирането на тези дейности, обявени и осигурени като приоритетни във всички, без изключение, европейски държави, българското правителство упражнява практики, които доведоха основните научно-изследователски структури на България до финансов колапс.

За създаването на правилна представа за ролята и мястото на науката и иновациите в съвременното общество, огромна роля имат българските медии. Именно те могат да обяснят на редовия данъкоплатец защо е необходимо значителни обществени средства да бъдат насочени в научно-изследователска дейност. Само те имат възможността да убедят нормалния, трудещ се българин, че от научното и технологичното ниво на държавата зависи бъдещето благоденствие на децата и внуците му.

Вместо това, ние сме свидетели на ежедневна дезинформация, охулване на учени и научни институции, целенасочено търсене на верни и неверни скандали и абсурди, разпространение на клеветнически и злепоставящи твърдения. Особено вредни са стремежите да се представи общността на българските учени като некадърни тунеядци, събрани в анахронични институции и разсипващи обществени средства. Основен носител на тези внушения е една малка група от непрекъснато повтарящи се лица – платени социолози, любители политолози, самообявили се професори и корифеи на "чалга-науката".
"Обществото, основано на знанието" ще бъде изградено върху труда на учените от естествените и инженерните науки, върху техните иновационни и технологични разработки и именно тези хора познават съвременната структура и практика за получаване на научно познание и неговото пресътворяване в живота. Техните лица напълно липсват от страниците и мониторите на българските медии.

/ВС/